47|
7889
|03.03.2016
НОВИНИ
Л. Шопов за Фрог: Да празнуваме 3 март, докато не са го отменили
Да празнуваме 3 март, докато не са го отменили като национален празник. Усещам, че ще се опитат при първи удобен случай. Това казва за Фрог посланик Любомир Шопов. В момента той пише нова книга, а в интервюто разкрива някои по-малко известни факти за смяната на имената през 1985 г. и Тракийския въпрос.
- Господин посланик, да си честитим 3 март! Как го отбелязвате?
- Да го празнуваме, докато не са го отменили като национален празник. Усещам,че ще се опитат при първи удобен случай. Довършвам книга по тези въпроси. Много исках да я свържа по време с този исторически ден-не смогнах. Но ще излезе към края на месеца.
- Какво Ви вълнува най-много сега?
- Липсата на информация за българите какво е било и какво може да се случи. Особено около неоосманизма в Турция и двете турски, пардон, български партии ДПС и НПСД на Касим Дал. Задава се и трета -ДОСТ-на целувача на лидери на БСП Лютви Местан. Хората,които ги регистрират, не са ли чели Конституцията на Република България? Не носят ли отговорност за това как я спазват?
- Може ли да кажете какво не знаят хората за началото на сблъсъка с Турция в 1985 г.Тогава Вие бяхте началник на Отдел "Балкански страни" на Министерството на външните работи. Около смяната на имената ?
- Почти нищо не знаят или ако знаят, то е по турската версия.
- Каква е Вашата?
- Моята е на българската държава.Тогава,през януари 1985 г.турският посланик поиска среща с министъра на външните работи Петър Младенов, в която участвах. Дойде нахъсан, все едно че сме му длъжници. Каза,че турското правителство иска България да признае турско национално малцинство и право на Турция е да се грижи за него.Опита да предаде на Младенов протестна нота за смяната на имената. Петър Младенов не прие папката. Каза му,че България няма да допусне намеса в своите вътрешни работи.
Няма нито двустранни, нито многостранни документи, където да става дума за такъв въпрос. Ние сме две суверенни държави. Ако искат да разговаряме и ние ще питаме какво става в Турция.Да мислим за сътрудничество на базата на реалностите.
- Как ще коментирате това сега?
- Ние дипломатично им го казвахме и тогава. Сега, без много дипломация, само с факти го разказвам в книгата.Турските претенции бяха колкото парадоксални,толкова и нагли!Как може държава,чиято армия избива за два месеца през 1913 г.- 60 000 беззащитни тракийци-мъже, жени и деца, която зверски прогонва над 280 000 души с каквото могат да носят на гърба си пеша, която заграбва над 3 500 000 декара частна българска земя в Тракия и Мала Азия, която в периода 1913-1925 г.прокужда и остатъците от, близо половин милионно българско малцинство-фиксирано в международен договор, да има такова поведение? Да смята, че всеки мюсюлманин е турчин,а тя да му е майка и баща. Ще Ви кажа какво е законодателството в Турция по онова време. Не зная какви са разликите сега.
Разпоредбите на Наказателния кодекс на Турция третираха всяка дейност на национални малцинства, изтъкваща нетурския им произход, като расистка.
Член 142,параграф 3 "дава" наказание до три години затвор за "извършване на пропаганда",независимо колко време е продължавала,която има за цел отслабване на националните чувства. Наказанието се удвоява, ако се използват средства за масова информация.
Член 125 от Наказателния кодекс на Турция наказваше със смърт всяка дейност, насочена към "национален сепаратизъм"/всяка дейност на кюрдското национално малцинство,независимо дали е политическа,културно-образователна или каквато и да било друга се окачествяваше като сепаратистка/.
Да видим културните и езиковите права:
Член 42, алинея 9 -"никакъв език, освен турския,не може да се преподава като майчин език на турските граждани в учебни и просветни заведения".
Член 66,алинея 1-"който е свързан чрез гражданство с турската държава е турчин". Няма шега,няма измама.
Член 26 от Наказателния кодекс гласеше- "никакъв език,забранен от закона,не може да се използва за изразяване на мисли".
Законът за политическите партии от 1983 г.доразвиваше постановките на членовете 52,53 и 54 от Конституцията на Република Турция по начин, който забранява:
- политическите партии да твърдят, че в Турция има малцинства по национален, верски, расов или езиков признак;
- да си поставят за цел да накърняват единството на нацията чрез формиране и развитие на езици и култури, различни от турския език и култура.
Аналогична беше законовата база с имената и т.н.
Сега българските правителства "мигат на парцали". ГЕРБ прие Тракийския въпрос за частен случай. Реформаторският блок пробута в Коалицията НПСД на Касим Дал. А те искат официализирането на турски език в България. Усещам,че ДОСТ ,ако мине номера с регистрацията ще "яхне" мюсюлманската религия, вакъфската проблематика и ислямизирането на циганското население.Те са стратегическия резерв на всички турски партии. Приемат ли исляма, а там се наливат много пари със знанието на българската държава-сбогом България!
Честит празник!
Интервю на Красен Костадинов
- Да го празнуваме, докато не са го отменили като национален празник. Усещам,че ще се опитат при първи удобен случай. Довършвам книга по тези въпроси. Много исках да я свържа по време с този исторически ден-не смогнах. Но ще излезе към края на месеца.
- Какво Ви вълнува най-много сега?
- Липсата на информация за българите какво е било и какво може да се случи. Особено около неоосманизма в Турция и двете турски, пардон, български партии ДПС и НПСД на Касим Дал. Задава се и трета -ДОСТ-на целувача на лидери на БСП Лютви Местан. Хората,които ги регистрират, не са ли чели Конституцията на Република България? Не носят ли отговорност за това как я спазват?
- Може ли да кажете какво не знаят хората за началото на сблъсъка с Турция в 1985 г.Тогава Вие бяхте началник на Отдел "Балкански страни" на Министерството на външните работи. Около смяната на имената ?
- Почти нищо не знаят или ако знаят, то е по турската версия.
- Каква е Вашата?
- Моята е на българската държава.Тогава,през януари 1985 г.турският посланик поиска среща с министъра на външните работи Петър Младенов, в която участвах. Дойде нахъсан, все едно че сме му длъжници. Каза,че турското правителство иска България да признае турско национално малцинство и право на Турция е да се грижи за него.Опита да предаде на Младенов протестна нота за смяната на имената. Петър Младенов не прие папката. Каза му,че България няма да допусне намеса в своите вътрешни работи.
Няма нито двустранни, нито многостранни документи, където да става дума за такъв въпрос. Ние сме две суверенни държави. Ако искат да разговаряме и ние ще питаме какво става в Турция.Да мислим за сътрудничество на базата на реалностите.
- Как ще коментирате това сега?
- Ние дипломатично им го казвахме и тогава. Сега, без много дипломация, само с факти го разказвам в книгата.Турските претенции бяха колкото парадоксални,толкова и нагли!Как може държава,чиято армия избива за два месеца през 1913 г.- 60 000 беззащитни тракийци-мъже, жени и деца, която зверски прогонва над 280 000 души с каквото могат да носят на гърба си пеша, която заграбва над 3 500 000 декара частна българска земя в Тракия и Мала Азия, която в периода 1913-1925 г.прокужда и остатъците от, близо половин милионно българско малцинство-фиксирано в международен договор, да има такова поведение? Да смята, че всеки мюсюлманин е турчин,а тя да му е майка и баща. Ще Ви кажа какво е законодателството в Турция по онова време. Не зная какви са разликите сега.
Разпоредбите на Наказателния кодекс на Турция третираха всяка дейност на национални малцинства, изтъкваща нетурския им произход, като расистка.
Член 142,параграф 3 "дава" наказание до три години затвор за "извършване на пропаганда",независимо колко време е продължавала,която има за цел отслабване на националните чувства. Наказанието се удвоява, ако се използват средства за масова информация.
Член 125 от Наказателния кодекс на Турция наказваше със смърт всяка дейност, насочена към "национален сепаратизъм"/всяка дейност на кюрдското национално малцинство,независимо дали е политическа,културно-образователна или каквато и да било друга се окачествяваше като сепаратистка/.
Да видим културните и езиковите права:
Член 42, алинея 9 -"никакъв език, освен турския,не може да се преподава като майчин език на турските граждани в учебни и просветни заведения".
Член 66,алинея 1-"който е свързан чрез гражданство с турската държава е турчин". Няма шега,няма измама.
Член 26 от Наказателния кодекс гласеше- "никакъв език,забранен от закона,не може да се използва за изразяване на мисли".
Законът за политическите партии от 1983 г.доразвиваше постановките на членовете 52,53 и 54 от Конституцията на Република Турция по начин, който забранява:
- политическите партии да твърдят, че в Турция има малцинства по национален, верски, расов или езиков признак;
- да си поставят за цел да накърняват единството на нацията чрез формиране и развитие на езици и култури, различни от турския език и култура.
Аналогична беше законовата база с имената и т.н.
Сега българските правителства "мигат на парцали". ГЕРБ прие Тракийския въпрос за частен случай. Реформаторският блок пробута в Коалицията НПСД на Касим Дал. А те искат официализирането на турски език в България. Усещам,че ДОСТ ,ако мине номера с регистрацията ще "яхне" мюсюлманската религия, вакъфската проблематика и ислямизирането на циганското население.Те са стратегическия резерв на всички турски партии. Приемат ли исляма, а там се наливат много пари със знанието на българската държава-сбогом България!
Честит празник!
Интервю на Красен Костадинов
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads