Ще успее ли настоящето да затвори историческите пукнатини между Германия и Полша?

На фона на нарастващия натиск от страна на САЩ за сключване на мирно споразумение с Русия, Варшава и Берлин със сигурност ще искат да изпратят сигнал за подкрепа към Киев. Както и за единство между две от най-големите – и най-силни военно – страни в Европа.

Но Полша, която дълго време беше считана за по-малкия партньор, вече не приема този образ. Това се дължи не само на икономическия ѝ успех след падането на комунизма през 1989 г., но и на факта, че тя вече няколко десетилетия води свой собствен курс.

Според последното издание на проучване, което проследява взаимните нагласи през последните 25 години, нивото на неприязън от полска страна достига почти рекордно ниво – съвсем малко повече поляци имат положително мнение за германците, отколкото отрицателно. Това е в рязък контраст с начина, по който германците възприемат поляците. Проучването отчита най-ниския процент на хора, изразяващи отрицателни мнения за източните си съседи.

Според експертите настроенията в Полша са подхранени от години на антигерманска реторика от предишното консервативно-популистко полско правителство на „Право и справедливост“ (PiS). В продължение на години то редовно представя своите съперници – особено либералния полски министър-председател Доналд Туск – като агенти на Берлин, участващи в антиполски заговори.

Набиращата сила крайнодясна коалиция „Конфедерация“ също редовно обвинява Туск в подчинение на Германия.

Надеждите, че двете съседни държави ще поемат отново по пътя на сближаването, се възродиха за кратко, след като Мерц избра да направи второто си пътуване в чужбина като канцлер до Полша. Малко по-късно тази година обаче, притиснат от крайнодясната „Алтернатива за Германия“ по въпросите за миграцията, той влезе в конфликт с Варшава по повод граничния контрол. Тази тема е чувствителна за много поляци.

Освен това много поляци все още обвиняват Германия за бавната ѝ реакция на руската инвазия в Украйна и са разочаровани, че мирните преговори изглежда включват Берлин повече от Варшава, казват анализатори пред The Guardian.

Проф. Алекс Щербиак от Университета в Съсекс припомня, че по време на неотдавнашното съвместно пътуване на полски, германски, френски и британски лидери до Киев, Мерц, Макрон и Стармър пътуваха заедно в друг вагон, различен от този на Туск. По думите му, макар причините за това да са били оперативни, символиката на самостоятелното пътуване по време на напрегнатата президентска кампания в Полша е била „ужасна“.

Но най-трудните за туширане напрежения си остават свързани с историята и споменът за нацистката инвазия в Полша през 1939 г. Проучванията показват, че 58% от поляците очакват германците да направят повече, за да компенсират страната им. Още повече, че през 2022 г. полският парламент почти единодушно приема позиция, в която се подчертава, че Полша никога не е била адекватно компенсирана.

Доклад, изготвен по време на управлението на PiS, изчислява репарациите на 1,5 трлн. евро - три пъти повече от бюджетът на Германия за 2026 г., който е обременен с дългове. Правителството на Туск се дистанцира от искането, но призова Берлин да „мисли творчески“, особено по отношение на жертвите на войната. Полските медии съобщават, че предложение за еднократно плащане от 200 млн. евро – 3300 евро на човек – е било отхвърлено от Варшава миналата година като недостатъчно.

Всичко това показва, че докато са обединени за това какви са основните приоритети на днешна Европа, Германия и Полша все още имат исторически възли за разплитане. Може ли войната в Украйна да се превърне катализатор за това, тепърва предстои да видим.