Подобни обвинения не са новост. Руските служби често говорят за западни опити за дестабилизация. Този път обаче прави впечатление нещо друго. В доклада не е посочен основният „виновник“ зад предполагаемата операция, пише Kyiv Independent.

Тази предпазливост поражда въпрос: Защо Кремъл избягва да назове директно САЩ?

Отговорът вероятно е във Вашингтон. Докладът излиза в момент, когато Москва внимателно избягва да влиза в открит конфликт с администрацията на президента Доналд Тръмп. Кремъл се надява диалогът със САЩ да доведе до облекчаване на санкциите след инвазията в Украйна.

Паралелно с това Вашингтон започва собствена, тиха комуникация с Минск.

Пратеникът, който действа извън прожекторите

В центъра на тази линия е Джон Коул – специален пратеник на САЩ за Беларус. Той остава сравнително непознат за широката публика, но играе ключова роля в контактите с режима на Лукашенко.

Коул е опитен адвокат с дълга кариера. Още през 70-те и 80-те години участва в дела с политически и обществен отзвук, включително защита на американски морски пехотинци и заложници от кризата в Иран.

През годините се движи между различни политически лагери в САЩ. Подкрепя Джон Маккейн, по-късно Хилъри Клинтън, а след това работи и със Сара Пейлин.

През март 2025 г. администрацията на Тръмп го назначава за заместник специален пратеник за Украйна. Няколко месеца по-късно той вече води преговори с Минск и става специален пратеник за Беларус.

Според източници Коул е известен с настойчивостта си. Именно този подход дава резултати.

Освобождаването на затворници

Най-видимият пробив идва през декември, когато Беларус освобождава над 100 политически затворници. По-рано, през юни, е освободен и опозиционният лидер Сергей Тихановски.

По данни на източници Коул е участвал в освобождаването на над 250 задържани, включително американски граждани и граждани на съюзнически държави.

През март той посещава Минск и провежда двучасова среща с Лукашенко. Обсъждат се двустранните отношения и дори евентуално посещение на беларуския лидер в САЩ.

Самият Коул описва разговорите в необичаен тон. В интервю той разказва как е пил водка с Лукашенко по време на преговори за освобождаване на затворници.

Координация с опозицията

Въпреки директните контакти с режима, Вашингтон поддържа връзка и с беларуската опозиция.

Първото обаждане на Коул след назначението му е до Светлана Тихановска. Оттогава комуникацията остава постоянна.

За опозицията назначаването на специален пратеник е дългоочаквано. Според съветници на Тихановска това е знак, че Беларус се превръща в отделен приоритет в американската политика.

В същото време бившият американски дипломат Даниел Фрид предупреждава за риск. Според него Лукашенко може да използва политическите затворници като инструмент за натиск.

Санкциите – инструмент и риск

Преговорите водят и до частично облекчаване на санкциите. След освобождаването на затворници САЩ премахват ограниченията върху „Беларускали“, което позволява възобновяване на износа на калий. Обсъжда се и вдигане на санкции срещу банки и държавни институции.

От Вашингтон твърдят, че това дава възможност на Минск да търси пазари извън Русия и Китай.

Опозицията обаче предупреждава: според нея режимът може да превърне освобождаването на затворници в повтарящ се механизъм за получаване на отстъпки.

Опит за раздалечаване от Москва

Преди 2020 г. Лукашенко водеше балансирана политика между Русия и Запада. След оспорените избори и протестите страната се изолира и се сближи още повече с Москва.

Днес Беларус е силно интегрирана във военните структури на Русия. От нейна територия бе започната инвазията в Украйна.

Въпреки това, САЩ изглежда тестват дали е възможно дори минимално дистанциране от Кремъл.

Украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че Русия разширява военното си присъствие в Беларус, включително чрез разполагане на ракетни системи.

Скептицизъм сред експертите

Много анализатори остават скептични. Според тях зависимостта на Беларус от Русия е твърде голяма. Всяко сериозно отдалечаване може да застраши самото оцеляване на режима на Лукашенко.

Други смятат, че той просто се връща към старата си тактика – да балансира между различни геополитически сили.

Каква е крайната цел

Вашингтон изглежда преследва няколко цели. Освобождаване на затворници, ограничаване на рисковете за региона и евентуално създаване на дистанция между Минск и Москва.

Но дори и най-оптимистичните оценки остават предпазливи. За беларуската опозиция въпросът е по-дълбок. Според съветника Франaк Вячорка целта не е просто да се промени балансът между Лукашенко и Путин. „Приоритетът не е да спасим Лукашенко от Путин, а да спасим Беларус и от двамата“, казва той.