Цацаров иска дисциплинарки срещу двама прокурори и следовател, сгащили ги в игрална зала

Предложението се основава на резултати от извършена проверка от прокурори от отдел „Инспекторат“ във ВКП, образувана по сигнал на директора на ОД на МВР – Ямбол и касае действията на прокурора и следователя, установени в рамките на провеждащо се разследване за кражба. В хода на разследването по досъдебно производство за кражба, като веществени доказателства са били приобщени два броя оптични носители, съдържащи записи от вътрешните камери, монтирани в игрална зала „Тангра“ в гр. Ямбол. При прегледа на видеофайловете не е установена относимост към разследваното престъпление.

Оказало се обаче, че на тези записи фигурират прокурорът и следователят, които в работно време играят на машини за хазартни игри. В хода на извършената от прокурори от Върховна касационна прокуратура проверка е установено, че в период от около една година двамата магистрати многократно са посещавали и играли на инсталираните съоръжения за хазартни игри, основно във време, когато е следвало да изпълняват служебните си задължения. Системното неспазване на задълженията, свързани с установеното работно време представлява дисциплинарно нарушение. Наред с това, посещението на игрална зала за хазарт в работно време, е преценено като нарушение на стандартите, регламентирани в Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което сериозно е накърнило престижа на съдебната власт. Главният прокурор внесе предложение до Прокурорската колегия на ВСС за образуване на дисциплинарно производство и срещу прокурор в Окръжна прокуратура – Пловдив. Предложението за образуване на производство се основава на извършена проверка от прокурори от Специализираното звено „Антикорупция“ /СЗА/ при Софийска градска прокуратура. При извършената от СЗА проверка са установени 3 случая, при които прокурорът е нарушил принципите на независимост и почтеност. По досъдебно производство на Окръжна прокуратура – Пловдив срещу две лица за държане, с цел разпространение, на наркотични вещества, прокурорът постигнал споразумение със защитника на едно от обвинение лица, който е извършил престъплението при условията на опасен рецидив, като определил наказание в размер на 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Със споразумението обаче на извършителя на престъплението не било наложено кумулативно предвиденото в закона наказание глоба /размерът на глобата в тези случаи е от 10 000 лв. до 50 000 лв./. След като споразумението било внесено в съда за одобряване, прокурорът излязъл в отпуск по болест, поради което за участие в съдебно заседание бил определен друг прокурор от ОП - Пловдив. Докато бил в болничен, прокурорът посетил определения свой колега в кабинета му и започнал да го убеждава да поддържа споразумението, независимо, че с него не е било предвидено налагане на наказание глоба. Определеният за участие пред ОС Пловдив по одобряване на споразумението прокурор заявил, че според него споразумението, без предвидено наказание глоба, противоречи на закона и морала и затова следва да се предложи промяна на споразумението. Прокурорът настоявал колегата му да поддържа споразумението и да не се налага глоба.

В последващи телефонни разговори между двамата, прокурорът настоявал за поддържане на споразумението в първоначалния му вид, като целял да промени вътрешното убеждение на прокурора от ОП Пловдив за несправедливост на определеното със споразумението наказание. При проведено от Окръжен съд – Пловдив съдебно заседание, явилият се прокурор е поискал увеличаване на наказанието с 6 месеца и налагане на кумулативно наказание глоба в размер на 10 000 лв. В този вид, споразумението е одобрено от ОС Пловдив. С тези действия прокурорът е нарушил принципа на независимост на българските магистрати. По друго досъдебно производство за данъчно престъпление срещу пет лица, наблюдавано от прокурор от ОП Пловдив, прокурорът също нарушил принципа на независимост, почтеност и благоприличие. По това досъдебно производство наблюдаващият прокурор постановил задържане на три от обвинените лица до 72 часа, а в последствие внесъл искане за тяхното задържане пред Окръжен съд – Пловдив.

По време на задържането им до 72 часа прокурорът посетил кабинета на заместник окръжен прокурор от ОП Пловдив, който бил в отлични колегиални отношения и семеен приятел на наблюдаващия прокурор по делото за данъчно престъпление. Прокурорът поискал от зам. окръжния прокурор да предаде на наблюдаващия прокурор, че „зад задържаните лица и процесното дружество стоят много големи хора и тези големи хора знаели как да се отблагодаряват“. За случая бил уведомен окръжният прокурор на Окръжна прокуратура – Пловдив и наблюдаващият прокурор. Наблюдаващият прокурор приел това индиректно послание на своя колега като обидно и засягащо авторитета й на магистрат. Нарушение на принципа на почтеност и благоприличие, прокурорите от СЗА са установили и в действия на същия прокурор от ОП Пловдив по отношение на районния прокурор на Районна прокуратура Карлово, от когото поискал да наруши принципа на случайно разпределение на преписките и делата, уреден в чл. 9 от ЗСВ. През 2014г. в Районна прокуратура – Карлово били образувани четири дела за заличаване и подправяне на идентификационни номера на МПС в нарушение на установения ред. Четирите дела били разпределени на случаен принцип на трима прокурори от РП Карлово. Две от делата били обединени от наблюдаващия прокурор и по обединеното дело били привлечени като обвиняеми 3 лица за вещно укривателство. Постановено е и задържането им до 72 часа.

В периода след задържането на тримата до 72 часа, прокурорът разговарял по телефон и в лична среща в гр. Пловдив с районния прокурор на РП Карлово, като поискал от него да смени наблюдаващия прокурор по обединеното дело, като му обяснил, че “синът на един мой приятел нещо е закъсал при вас“. Получил категоричния отказ на районния прокурор, който двукратно обяснил въпреки настояването, че това няма как да стане. Наблюдаващият прокурор не бил сменен, а внесъл искане за задържане на трите лица, което било уважено от РС Карлово. В последствие на лицата са повдигнати обвинения и за заличаване на идентификационни данни на автомобили. Нарушенията на принципите на Кодекса за етично поведение на българските магистрати от прокурора от ОП Пловдив са довели до накърняване престижа на Съдебната власт. Поведението му противоречи не само на обществените нагласи и очаквания при осъществяване на една от основните ценности на демократичното общество – правосъдието, но и на моралните принципи и норми.