Учени разгадаха вековна мистерия с грип, погубил 100 милиона

Пандемията от грип от 1918 г., известна като испански грип, уби около 100 милиона души по целия свят. Въпреки широко разпространеното си въздействие, учените дълго време не успяваха да установят точно как вирусът е мутирал по време на пандемията и как се е адаптирал към човешкото тяло.

Изследването, ръководено от Верена Шюнеман, палеогенетик в университета в Базел, представлява пробив в разбирането на тези еволюционни процеси.

Използвайки консервирана вирусна проба от формалинов препарат, изследователите декодирали генома на вируса, причинил пандемията от 1918-1920 г. Този древен щам е бил „съхранен във времето“ повече от век в медицинската колекция на Института по еволюционна медицина към Университета в Цюрих. Чрез анализ на вирусната РНК екипът установил, че вирусът вече е имал ключови адаптации към човешкото тяло в самото начало на пандемията.

Едно от най-значимите открития е идентифицирането на три ключови мутации в швейцарския щам на вируса от 1918 г. Според Шюнеман: „Това е първият път, в който успяхме да получим достъп до генома на грипния вирус, причинил пандемията от 1918-1920 г. в Швейцария. Това предоставя нова информация за това как вирусът се е адаптирал в Европа в началото на пандемията.“

Проучването установи, че две от мутациите правят вируса по-устойчив на важен антивирусен компонент на човешката имунна система. Тази защитна бариера обикновено предотвратява разпространението на грипоподобни вируси от животни към хора. Третата мутация е засегнала протеин в мембраната на вируса, като е засилила способността му да се свързва с рецептори в човешките клетки.

За разлика от аденовирусите, които съдържат стабилна ДНК, грипните вируси използват РНК, по-крехък генетичен материал, който бързо се разгражда с времето. Това отдавна възпрепятства способността на учените да изучават древни щамове на вируса: РНК обикновено е слабо запазена. За да се справи с този проблем, екипът разработи нов метод за по-ефективно извличане на древна РНК от консервирана тъкан.

Кристиан Урбан, първи автор на изследването от университета в Цюрих, обясни: „Древната РНК оцелява само за дълги периоди от време при много специфични условия. Затова разработихме нов метод за по-добро извличане на древни РНК фрагменти от такива проби.“