Учител: В отпадането на фейлетоните на Ботев и Алеко има политика

Той обясни пред БНР, че литературата от десетилетия се преподава по хронологичен начин. Сега се предлага това да става тематично.

Милчев подчерта, че преди години същото се е случило и с материала в 8 клас и посочи резултата: „Осмокласниците не разбраха от това абсолютно нищо, само дето си мислиха, че Хайтов и Багряна са много по-възрастни от Димчо Дебелянов и дето не смееха да се разплачат на „Да се завърнеш в бащината къща“, а си мислиха - колко странно и колко модерно звучи мотивът за завръщането на блудния син.“

„Знам, че в литературата винаги се правят експерименти, но експерименти на базата на ученици и във времена, когато българските ученици не знаят името на нито един български автор, да се обединява тематично, без да се следва хронология, означава ние да направим много хубав дизайн на обучение, като го лишим от съдържание“, каза Милчев.

Според него „тематично може да се изучава литература в университет, но ученик, който не е чувал името на нито един български поет, да говори за любовта, смъртта и за други теми, без да знае кога, как, защо е възникнало произведението, без да знае биографията на автора – това е екстравагантност, която ще има много тежки последици“.

Милчев бе категоричен, че нещата са много зле и по-скоро трябва да се върви към опростяване: „Трябва да бъдем по-щадящи. Наистина да накараме учениците да четат, да познават произведенията, да знаят факти от биографията на авторите“.

„Да паднат фейлетоните на Алеко означава, че някой много се страхува и му е много неприятно четирите фейлетона от „Разни хора, разни идеали“ да бъдат прочетени. Не мога да се отърва от усещането, че отпадането на фейлетоните на Ботев и на Алеко Константинов имат и политически оттенък. ... А да отпада Емилиян Станев направо е скандално“, коментира още Милчев.