Васил Гендов – човекът, който снима бъдещето

Пътят към киното

Роден през 1891 г. в Сливен, Гендов израства във време, когато театърът е главната сцена за артистичното изразяване. Той започва именно там, като актьор, но бързо осъзнава, че новото изкуство – киното – е способно да разкаже повече, да достигне до повече хора и да остане във времето.

Проблемът е, че в България по онова време почти няма киноинфраструктура. Няма студия, няма техника, няма подготвени оператори. Но Гендов не се отказва – със собствени средства, с подръчни материали и с помощта на приятели прави „Българан е галант“. Филмът не се запазва до наши дни, но историците го описват като комедия с елементи на сатира върху тогавашното софийско общество.

Киното като борба

След успеха на първата прожекция, трудностите за Гендов тепърва започват. В следващите десетилетия той се опитва да прави кино в държава, където властта често гледа на него с подозрение. „Бунтът на робите“ (1933) – един от най-значимите му филми – разказва за борбата на българите срещу османското владичество. Но зад патриотичната рамка прозира и актуален подтекст – критика към социалната несправедливост и апел за свобода, който властта не винаги е склонна да чуе.

Цензурата и липсата на средства непрекъснато спъват работата му. Филмите му често се снимат с минимални бюджети, без професионални условия и при постоянна несигурност дали изобщо ще видят бял свят. Въпреки това Гендов вярва, че киното трябва да говори за големите обществени теми – и не се задоволява с „безопасни“ истории.

Човек срещу властта

Васил Гендов влиза в конфликт не само с цензурните органи, но и с институциите, които би трябвало да подкрепят българското кино. Борбата му за създаването на национално филмово студио и за по-голяма държавна подкрепа често остава глас в пустиня. Понякога властта го игнорира, друг път открито му пречи. Но той продължава да настоява, че киното не е лукс, а необходимост за една нация, която иска да се разказва пред света.

Наследството днес

В края на живота си Гендов е изолиран и до голяма степен забравен. Умира на 3 септември 1970 г., без да види истинския разцвет на българското кино през следващото десетилетие. Но наследството му остава – не само като исторически факт, че именно той е заснел първия игрален филм, а като символ на упоритостта и вярата, че културата може да бъде акт на съпротива.

Днес името му стои в основата на българската киноистория. Съюзът на българските филмови дейци носи неговото име години наред, а 13 януари – денят на премиерата на „Българан е галант“ – е обявен за професионален празник на българското кино.

Човекът, който снима бъдещето

Васил Гендов не снима само филми. Той снима бъдеще – за зрителите, за киното, за България. Бъдеще, което тогава изглежда почти невъзможно, но днес е част от културната ни идентичност. И може би затова датата 3 септември не е просто ден на загуба, а повод да си припомним, че зад всяка културна традиция стои човек, който е дръзнал да започне от нулата.