По данни на израелската армия това представлява промяна в сравнение с войната между Израел и Иран през юни 2025 г., когато само отделни ракети са били снабдени с подобни бойни глави, а повечето не са използвали този тип боеприпаси, пише The Jerusalem Post.

Обичайно иранските балистични ракети съдържат между 500 и 1000 килограма експлозив и са предназначени да поразят конкретна цел. При удар те нанасят сериозни щети както на самата цел, така и на непосредствено заобикалящата я зона.

Касетъчните боеприпаси представляват множество малки експлозиви, събрани в бомба, ракета или артилерийски снаряд. Носителят се отваря по време на полет и суббоеприпасите се разпръскват над голяма площ, като се взривяват при удар.

Този тип оръжия най-често се използва срещу жива сила и бронирана техника.

Употребата на касетъчни боеприпаси в населени райони обикновено води до тежки жертви сред цивилното население по две основни причини. Първата е широкият обхват, в който се разпръскват отделните експлозиви – често върху площ, по-голяма от три футболни игрища. Втората е, че между 1 и 40 процента от суббоеприпасите не се задействат при удар и на практика превръщат засегнатия район в минно поле.

Малките експлозиви често изглеждат безобидни и понякога са с размерите на обикновена батерия. При контакт обаче могат да избухнат. Децата нерядко ги възприемат като играчки, което прави последствията от използването им още по-трагични.

Според данни на организацията Handicap International по света има около 440 милиона неизбухнали касетъчни боеприпаси, които представляват риск за близо 400 милиона души. Сред най-засегнатите страни са Афганистан, Камбоджа, Ирак, Лаос и Виетнам.

В много от тези региони територии, където са използвани касетъчни боеприпаси, остават „замърсени“ десетилетия наред. Поради риска от невзривени суббоеприпаси те се картографират и обозначават по начин, подобен на минните полета.

През май 2008 г. на международна конференция в Дъблин е приета Конвенцията за касетъчните боеприпаси, която цели забрана на тяхното използване, производство, складиране и трансфер. Държави с големи запаси от такива оръжия – сред тях Русия, Съединените щати, Пакистан, Китай, Бразилия, Израел и Индия – не участват в конференцията.

Към 2019 г. конвенцията е ратифицирана от 107 държави.