За замък на върха или за златна кочина гласуваме? Как ще изглежда вотът през 2083 г.?

Днес ви прелъстяват и разпалват съмнения в съзнанието ви с носталгични препратки към едно „по-добро“ време отпреди 40-50-60 години. Ако искате, хващайте се на въдицата. Но ако не ви харесва да сте глуповата каракуда се замислете поне за няколко минути.

Използвайте например въображението си и си представете за какво биха гласували хората след 60 години – през 2083 г.?

Тогава внуците и правнуците на управлявалите над 10 години след 2009-а, както и на пазителите на паметника на съветската армия, който тогава или ще е в музея на тоталитаризма или по-вероятно отдавна минал през някоя леярна може би ще апелират да се гласува с носталгия. По какво? По магистралите с 30 см по-малко асфалт? За модела на управление, част от представителите на който вече ще са излежали по 15-20 години затвор за ограбването на държавата?

Господи! Та още през 2035 г. ще е спряло производството на двигатели с вътрешно горене. Колите ще летят в облаците, а изкуствения интелект ще е най-добрия приятел на човека и няма да го плаши, както днес…

Правнуците на днешните олигарси и политици, прочули се с многомилиардните кражби няма да могат да харчат и едно евро от заграбеното от техните дядовци и баби, защото всичко отдавна ще е блокирано и иззето в полза на държавата.

Дали все още ще я има България след толкова години? Ще я има. Идиоти много пъти са я отписвали и все не са познавали.

Не гледайте назад в днешния ден на избори. Гледайте напред, мили хора. Спомените са за стария албум (има такава песен на „Щурците“) и са за напомняне, че животът на всеки от нас не е минал незабелязано и безполезно.

В цивилизованите държави след края на всяка война от каските, канчетата и лъжиците на загиналите се правят пластики и други предмети на изкуството. За да се напомня на хората, че металът е по-подходящ за това, отколкото за оръжия.

Ще са го осъзнали дори в Русия, бъдете сигурни. Защото и на руските граждани ще им писне да са пушечно месо за едноличната власт, комплекси и капризи на когото и да било.

Родената в Киев Голда Меир, бивш премиер на Израел, е казала: Песимизмът е разкош, какъвто евреите не могат да си позволят. Ние обаче плуваме в облака на недовериято и примирението.

Гледайте напред и на горе, колкото и усилия да ви коства. Струва си.

Емил Азар