Защо децата, растящи с животни, боледуват по-рядко?

Амишите и загадката на здравия имунитет

Амишите, които се преселват от Централна Европа в Северна Америка през XVIII век, са известни със своя традиционен начин на живот. Те продължават да се занимават с млечно животновъдство и използват коне за транспорт – практики, които се предават през поколенията, пише BBC.

Тяхната култура често е вдъхновявала филми, книги и документални продукции. През последното десетилетие обаче животът им привлича вниманието и на медицината. Докато при повечето развити общества от 60-те години насам случаите на астма, алергии и екзема рязко нарастват, сред амишите този ръст липсва.

През 2012 г. учени изследват имунната система на деца от амишите в Индиана и ги сравняват с друга религиозна общност – хутиерите от Южна Дакота. И двете групи имат европейски произход, живеят близо до природата, хранят се с малко преработени храни и почти не са изложени на въздушно замърсяване. Разликата е, че децата на хутиерите боледуват от астма и алергии 4–6 пъти по-често.

Причината е в начина на живот. Амишите са в постоянен контакт с животните от стопанствата си. Тези, които използват индустриализирано земеделие, живеят в малки селища и фермите са на километри от тях.

През 2016 г. учени от САЩ и Германия публикуват изследване, според което амишките деца имат по-добре развити регулаторни Т-клетки, които намаляват ненужни имунни реакции. Анализ на прах от домовете показва, че децата на амишите са изложени на много повече микроби, идващи от животните.

„Мини-фермен ефект“

Подобни резултати се наблюдават и в Алпите, където децата, отглеждани сред крави, боледуват по-рядко от астма и екзема. Според други проучвания рискът от алергии намалява пропорционално на броя домашни животни в ранните години на детето – явление, наречено „мини-фермен ефект“.

„Децата, които растат в близък контакт с животни, имат около 50% по-малък риск от астма или алергии“, казва проф. Джак Гилбърт от Калифорнийския университет в Сан Диего, съосновател на проекта American Gut. „Дори куче в дома намалява риска с 13–14%.“

През 2025 г. ново изследване показва, че деца с генетична предразположеност към екзема са по-защитени, ако в първите две години от живота си живеят с куче. Лабораторни тестове доказват, че молекулни сигнали от кучета могат да потискат възпаления на кожата.

Микробите и микробиомът

Животните влияят върху микробиома – огромната колония от бактерии по кожата, в устата и в червата. Връзката предизвиква интерес дори в хранителната индустрия. Проф. Насия Сафар от Университета на Уисконсин планира проучване дали микроби от домашни любимци могат да се прехвърлят трайно в човешкия организъм.

Проф. Гилбърт е по-скептичен. Според него бактериите от кучета и котки не остават дълго в нашия микробиом. Той смята, че животните стимулират имунитета по друг начин – нашата имунна система е еволюирала хилядолетия в контакт с микробите на коне, крави и кучета, затова реагира благоприятно, когато ги разпознава.

Древни микроби

Ирландският учен Фъргъс Шанахан изследва микробиома на ирландските пътуващи общности, които живеят сред множество животни. Оказва се, че техният микробиом наподобява този на традиционни общества в Танзания, Монголия или Перу, а също и на хората от прединдустриалната епоха. Това според него обяснява по-ниската честота на автоимунни болести като болест на Крон или множествена склероза в тези групи.

Перспективи

Изследванията подсказват, че връщането на животните в ежедневието може да подобри здравето. В Аризона се тества дали осиновяването на кучета от възрастни хора подобрява имунитета им. В Италия се създава образователна ферма, където деца без домашни любимци редовно галят коне – резултатът е по-полезни вещества в микробиома им.

Проф. Лиъм О’Махони от Университета в Корк отбелязва и друг ефект – хората с кучета излизат по-често на разходки и се срещат с микроби от почвата и околната среда. Това също подпомага имунната система.

Данните показват, че животът с животни не е универсално решение за всички, но при много хора намалява риска от алергии и автоимунни болести.

Контактът с техните микроби стимулира имунитета и връща организма към древен баланс, който модерният начин на живот често разрушава.