АЕЦ ”Белене” - задкулисие и предателства – 1 част

Фрог нюз от години задава тези въпроси, но властта, от който й политически субект да се упражнява, си прави оглушки. Защото всички са участници в процеса „печелене на милиони” от „дупката” в Белене.

Ето кратка история на проекта:

С постановление № 9 от 20 март 1981 г. Министерският съвет на НРБ, оглавяван от Станко Тодоров подписва за изграждане на втора атомна електроцентрала в Белене. До 1987 г. е изготвен технически проект за 4 блока с реактори ВВЕР-1000/V-320. През 1987 г. Почва и строителството. С Наредба №3 от 24 ноември са уредени организационните и техническите изисквания безопасността на новата централа.

През 1988 г. с разпореждане №5 от 19 април се приема като предпланов документ "Програма за развитие на енергетиката до 1995 г. и в перспектива до 2005 г.". АЕЦ "Белене" е приоритетен обект. Пусковият срок е - за Първи реактор - 1992 г., за Втори - 1994 г.

Строителството продължава до май 1990 г.

Проектът е спрян с Решение №106 на МС, премиер е Андрей Луканов.

Луканов спира и финанисрането след решение на ръководството на БСП.

По страен начин месец след спирането народни представители от БСП внасят в парламента подписка на близо 30 000 души от Свищовско за спиране на АЕЦ-Белене. Застрашавала екологията...

На 28 август 1991 г. правителството на Димитър Попов спира окончателно строежа поради липса на пари и обществена съпротива. Разпоредено е  да се проучи възможността за строеж на същото място на парогазова централа.

С протокол № 12 (т.14) от 06.02.1992 г. Министерският съвет потвърждава решението от предишната година и издава разпореждане да се подготви проект за използване на металния корпус на ядрения реактор, вече закупен от Чехословакия.

На 16.11.1993 г. парламентарната група на СДС внася в Народното събрание Проект за решение за приемане на мораториум върху ядрената енергетика и строежа на ядрени съоръжения. В мотивите е посочено, че ядрените реактори са опасни за сигурността на страната и Европа, а и не решават енергийните нужди на страната. Решението е прието.

Опитите за размразяване на проекта започват през 1996 г.. Тогава правителството на БСП с премиер Жан Виденов инициира технико-икономически анализ за довършване на АЕЦ "Белене". През 1997 г. тези идеи са категорично отхвърлени от служебния кабинет с премиер Стефан Софиянски (Протокол/12.05.1997), а като основен аргумент е посочена високата цена на евентуално произведения там ток.

На 6 април 2002 г. на конгрес на НДСВ  в заключителното си слово премиерът

Симеон Сакскобургготски обявява, че изграждането на АЕЦ "Белене" трябва да започне отново.

Решение № 853 от 20 декември 2002 г. на правителството на Сакскобургготски отменя решението от 1991 г. за спиране на проекта.

Проектът за изграждане на АЕЦ Белене е пряко свързан със срока на експлоатация на реакторите в АЕЦ Козлодуй.

На 16 юни 1993 г. правителството на ДПС с премиер Любен Беров поема ангажимент да затвори четирите малки блока на АЕЦ Козлодуй до 1997 г., за което получава финансова помощ от 24 милиона екю. Договорът не се изпълнява, но парите са похарчени от правителството на Жан Виденов – не е ясно за какво.

При встъпването в длъжност на кабинета на ОДС с министър-председател Иван Костов Европейската комисия поставя категорично условие да се изпълни договора, съгласно максимата pacta sunt servanda - "договорите трябва да се изпълняват". В писмо до еврокомисаря Ханс ван ден Брук Костов настоява I и II реактор да продължат работата си до 2005 г., а III и IV - до 2010-2012 г.

Еврокомисарят категорично отхвърля тази идея и предлага нови преговори.

Разговорите приключват в края на ноември 1999 г., когато започват преговорите за присъединяване на България към ЕС. На 10 декември 1999 г. се достига до съгласие I и II блок да бъдат затворени в края на 2002 г., но искането за предсрочно закриване на III и IV блок e отхвърлено от правителството на Костов. Подписан е меморандум, в който сроковете са определени: за III реактор - не по-рано от 2008 г., а за IV - не по-рано от 2010 г.

За да оправдае възобновяването на проекта АЕЦ "Белене", през 2002 г., без да постави въпроса за обсъждане в Народното събрание, Симеон Сакскобургготски взима решение да затвори предсрочно III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй", в отстъпление от постигнатите от кабинета на Иван Костов договорености.

В края на 2002 г. е заведено дело от група народни представители във Върховния административен съд срещу решението на кабинета на НДСВ за закриване на двата реактора още през 2006 г. На 9 януари 2003 г. с решение № 164 тричленен състав на ВАС го обявява за невалидно и го отменя. Магистратите посочват, че актът е незаконосъобразен, защото при приемането му Министерският съвет е бил длъжен да се съобрази с решението на Народното събрание.

Тогава министрите Меглена Кунева, Соломон Паси и Милко Ковачев обжалват решението пред петчленен състав на ВАС.

На 28 март 2003 г. с решение №3044 петчленният състав на ВАС окончателно потвърждава решението на тричленния състав и обявява решението на правителството за нелегитимно.

ВЪПРЕКИ ТОВА, правителството на Симеон затваря III и IV реактор на 31.12.06 г.

На 28 април 2004 г. на заседание на МС е одобрен протокол № 17, където в т. 57 е записан проект за решение, с който се дава съгласие за изграждане на нова ядрена централа в Белене и за предприемане на по-нататъшни действия в тази посока. Самото съдържание на решението не е оповестено.

През декември същата година НЕК избира Worley Parsons Europe Energy Services за архитект-инженер. В следствие на пълната тайна около решенията на кабинета на Сакскобургготски около възобновяването на проекта, парламентарната група на ОДС на 10 февруари 2005 г. предлага Проект на решение за създаването на временна анкетна комисия, която да проучи целесъобразността и законосъобразността на действията на Министерски съвет, свързани с изграждането на АЕЦ "Белене".

На 8 април 2005 г. с Решение № 259 Министерски съвет определя статут на АЕЦ „Белене" като обект с национално значение, а с Решение № 260 дава съгласие максималната инсталирана електрическа мощност на бъдещата централа да бъде 2000 MWe. През май НЕК обявява търг за два леководни реактора, но от типа BBEP.

Получени са предложения от руски и чешки фирми. През октомври 2006 г., по време на тройната коалиция с премиер Сергей Станишев НЕК обявява, че е избрана руската компания "Атомстройекспорт". Взето е решение да бъдат изградени два реактора от нов тип AES-92 с ВВЕР-1000/B466 и обща мощност 2120 MW. Към това споразумение са подписани 14 анекса. Срокът за оценка на проекта от България е удължаван осем пъти, но остава във фризера.

Решено е, че НЕК ще притежава 49% от бъдещото дружество, а за останалите ще се търси стратегически инвеститор. На 29 ноември 2006 г. е сключено и споразумение между НЕК и АСЕ, съгласно което в 12 месечен срок двете страни трябва да подпишат договор за доставка, инженеринг и строителство. На 18 януари 2008 г. в присъствието на президента Георги Първанов и руския президент Владимир Путин в София са подписани четири двустранни споразумения в областта на енергетиката.

Първанов триумфира и нарича проектите "голям шлем" за България.

Споразуменията са: за газопровода "Южен поток", за проектиране, доставка и изграждане на АЕЦ "Белене", за създаване на международна проектна компания за нефтопровода Бургас-Александруполис, за отработеното ядрено гориво. Веднага започва наливане на милиони и усвояване на милиони чрез тези проекти.

През април 2008 г. НЕК избира френската банка BNP Pariba за финансиране. Тя отпуска заем 250 милиона евро, но след това, през 2010 г. се отказва.

В края на 2008 г. е подписано акционерно споразумение с германския производител на електроенергия RWE, който заявява участие 49% в проекта, но се отказа в края на 2009 г.,тъй като до 30.09.2009 г. НЕК не подписва окончателен договор с АСЕ за строителството и  не се стига до създаване на проектна компания.

През ноември 2010 г. премиерът Бойко Борисов заявява, че руската страна е подвела България. Първоначално са заявили цена от 4 млрд. евро, а впоследствие са я вдигнали до 6,2 млрд. евро. През 2011 г. от държавната руска корпорация "Росатом" обявяват, че цената вече е 8 млрд евро.

През 2010 г. британската банка Ейч Ес Би Си (HSBC) е наета да анализира цената на проекта и да проучи потенциалните пазари на електрическа енергия. Година и половина по-късно тя представя доклад, в който крайната цена на проекта е изчислена на 10,3 млрд. евро, а цената на електроенергията, която бъдещата централа би произвеждала - 75 евро/МВч.

След като се оказва невъзможно да бъде намерен стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене" правителството на ГЕРБ с Решение № 250 от 28 март 2012 г. отменя всички решения, взети от кабинета на НДСВ и слага точка. Ден по-късно решението е подкрепено и с акт на Народното събрание.

Няколко месеца по-късно БСП започва кампания за референдум за АЕЦ "Белене". Референдумът се на 27 януари 2013 г. се проваля заради ниска активност. Гласуват 1 405 463 граждани, които са 20, 22% от избирателите. За да бъде признат референдумът за валиден, се изисква в него да са участвала най-малко толкова избиратели, колкото на последните парламентарни избори, и повече от половината от тях да са отговорили с "да". С "да" отговарят 60% от гласувалите, но те са много по-малко от необходимите, за да бъде валиден референдумът

Това е накратко. Според експерти, осега в сагата с АЕЦ – Белене са наляти близо 1 млрд лева, без да има каквато й да е обществена полза. Отговорността обаче е размита и прокуратурата отказва да разследва сигналите. Виновни няма, няма и АЕЦ, няма ги и стотиците милиони, потънали в касите на фирми, близки до едно или друго политическо лоби.

ОЧАКВАЙТЕ: Сензационни СРС-та на телефонни разговори с участие на министри за задкулисието в енергетиката.