Българи мохамедани от "Родина" срещу помашка нация

Всички сме обаче граждани на тази страна и освен права имаме и задължения към нейната Конституция и закони. Споровете за помашка нация, език и пр. се подновяват периодично и винаги в трудни за нацията моменти. Дали става дума за сепаратистки настроения, чуждо влияние, намеса на съмнителни организации, служби и интереси във вътрешните работи на страната ни - всеки може сам да прецени. Във Фрог нюз просто даваме възможност да се чуят различни мнения. Винаги сме го правили. Читателите ни имат право да са информирани какво се случва на територията на етническите проблеми и защо се прави това.

 
                                                       Secretariat of ECRI

                                                        Council of Europe

                                                        F-67075 Strasbourg Cedex

                                                        FRANCE

 

 

                                                        Secretariat of the Framework                                                               Convention for the Protection of      National Minorities Council of Europe

                                                        F - 67075 STRASBOURG CEDEX                                                                          FRANCE

 

                                      Копие:       Министерство на Външните работи на

                                                        Република България

 

 

Уважаеми дами и господа,

Повод за настоящето писмо е посещението на представители на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) и Консултативния комитет (КК) към Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (РКЗНМ) в страната през месец ноември 2013 г., чиято цел, вярваме, бе да придобият обективна представа за положението на малцинствата в Република България.

Научихме, че по време на визитата си делегацията се е срещнала с представители на сдружението „Европейски институт помак”. Изразяваме учудването си, че подобна среща не бе поискана с представители на нашата организация, която е най-старото, най-голямото и най-влиятелното обединение на т.н. „помаци” – българите-мохамедани.

Повод за нашето писмо до вас е също вторият доклад за положението на „помаците” в Република България, проявите на дискриминация срещу тях и нарушаването на човешките им права, изготвен от сдружението „Европейски институт помак”. Този доклад е адресиран до председателя на Европейската комисия, до председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, до председателят на ОССЕ и директора на Бюрото за демократични институции и човешки права към ОССЕ, до върховния комисар по националните малцинства но ОССЕ, до посланиците на ЕС и САЩ, до Представителството на Европейската комисия в България, до българските и чуждестранни медии. В него прочетохме, че на 11 ноември 2013 г. членове на „Европейски институт помак” са били изслушани от делегацията на Комитета по наблюдение и прилагане на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства към Съвета на Европа.

Ние, представители на Дружба „Родина”, водени от стремежа за обективност, счетохме за уместно да поставим на Вашето внимание някои обстоятелства, имащи отношение към този доклад. Основание за това, освен целите залегнали в нашия устав, ни дава и факта, че в доклада за нас е отделено значително място.

Позволяваме си да напомним, че вече имахме възможност официално да се представим през м. януари 2013 г. с писмо до г-н Лука Волонте, докладчик по пост-мониторинговия диалог на ПАСЕ с България.                         

Коя е Дружба РОДИНА?
Това е неправителствена, организация с нестопанска цел в частна полза за взаимно опознаване, сближаване и подпомагане между българските граждани – християни, мюсюлмани или с друго вероизповедание. Регистрирана е през месец  ноември 2009 г. със седалище в гр. София. Наследник на идеите на Българомохамеданската културно-просветната и благотворителна дружба Родина, същесвувала през периода 1937–1947 г. и закрита от комунистическата власт. Нейни най-активни членове са били учители, селскостопански труженици и мюсюлмански духовници – ходжи, имами и мюфтии, които са се противопоставяли  на опитите българите - мохамедани да бъдат отъждествявани с турците въз основа на тяхното изповедание.

Категорично се обявяваме против използването на прозвището „помаци”. В българското общество, то е натоварено с голяма доза негативно съдържание поради множество причини от културен и исторически характер. Голяма част от българите, изповядващи исляма, го възприемат като обидно. Неговият произход е спорен, а използването му като етноним – абсолютно неаргументирано и неоснователно.

Ние не отричаме правото на всеки, който желае да се самоопредели като помак, но сме категорично против вменяването му по отношение на големи групи хора.

Ние твърдим, че религиозните ни права са достатъчно защитени. Имаме равни икономически, образователни и културни възможности с останалите български граждани. Българи - мохамедани има във всички нива на централната и местната власт и техните имена са известни. Те обаче не желаят да се определят и да бъдат определяни като „помаци”.

Основната задача на Дружба Родина като културно-просветна организация днес, е да работи за преодоляване на предрасъдъците във взаимоотношенията между българите, изповядващи различни религии, да съдейства за тяхното взаимно зачитане и сближаване в рамките на българската народност.

Уважаеми дами и господа,
Българския народ има злощастието да живее близо 500 години под игото на Османската империя. Средновековната държава на българите, дала писменост и книжнина на славянския свят, през 1396 г. изчезва от европейските карти. Част от населението е избито. Друга част, за да оцелее, в различни периоди и по различен начин е била принудена да приеме исляма.  Днес в България живеят техни потомци.

След Освобождението от османско иго през 1878 г. и възстановяването на България някои от тези наши помохамеданчени сънародници се връщат към християнството, други остават в лоното на ислямската религия.  Драматична е раздялата на голям брой българи мохамедани с родината, тъй като едни от тях емигрират към Турция, а други остават в съседни на България държави по силата на Берлинския конгрес от 1878 г., в резултат от Балканските войни 1912–1913 г. и Първата световна война. Политиката на различните държави към тях е различна. Тя е променлива през годините, в зависимост от геополитическите интереси на тези страни.

Развитието на проблема днес
ЕИ „ПОМАК”  е  учреден в края на 2012 г. от 13 човека, които са единствените му членове и до сега. В регистъра на СНЦ към Министерството на правосъдието, нямат обявени проекти, които да са свързани с официалния предмет на дейност. Никой от тях няма нищо общо с научна работа. Няма опит в каквито и да са социологически проучвания. Фактите в доклада се отнасят предимно към собствените им неудачи  и са свободни интерпретации на несъществуващи проблеми. Неговия председател Ефрем Моллов, е нереализиран политик с натрапчиви политически амбиции, както се вижда от постоянните му медийни изяви през последните месеци. Биографията му на директор на гимназия, бивш служител в общинската администрация в Смолян по времето на ПП НДСВ, кандидат за народен представител от Коалиция Горда България не се съвместява особено с твърденията му за маргинал, като част от помашка общност. Финансовия директор на ЕИП е зам.-министър на труда и социалната политика по времето на Тройната коалиция.

За съжаление, досега ролята на ЕИ „ПОМАК” е да насърчава само ненаучни изследвания и лъжи, и да спекулира с произхода на помаците. Свидетели сме на   непрестанни опити на определени лица и кръгове у нас и зад граница да разпалват искриците на етнически конфликти и да толерират идеите на неоосманизма. Една от тези идеи, по всичко личи, е да бъде формирана изкуствено „мюсюлманска помашка етническа общност” на Балканите, и в частност в България, като предпоставка за конструиране на някаква нова несъществуваща „помашка нация” в региона с всички тежки последици за единството и мира на Балканите и в Европа. За целта в периода след настъпилите демократични промени у нас група автори усърдно се опитват да убедят българската и европейската общественост, че населението у нас, което изповядва исляма и което у нас е известно с най-различни наименования в миналото и днес (ахряни, торбеши, българи мохамедани, българи мюсюлмани и т.н., сред тях – и помаци), няма нищо общо с днешните българи.

Процесът на конструиране на нова „помашка нация” у нас се движи от светски лица, организирани в различни политически и други формации, в съучастие с част от мюсюлманското духовенство. В него са въвлечени и някои представители на българската научна общност, чуждестранни фондации, чуждестранни благотворителни организации, работещи на територията на България, научни центрове в чужбина, които развиват теории за съществуването на „помашки етнос“, на „родопски” или „помашки“ турци и пр.

Независимо от техните усилия обаче само неголям брой наши сънародници са въведени в заблуда относно техния „помашки произход”. Най-често това са българи, поставени под административен, икономически и религиозен натиск в малките населени места.

Във връзка с това през 2009 г. в гр. Смолян бе организирана и проведена от нас специална научна конференция „Заблуди и фалшификации за произхода на българите мохамедани”, на която изнесоха доклади авторитетни български учени.

Тъкмо по този въпрос информирахме през м. януари 2013 г. г-н Лука Волонте с молба в интерес на историческата истина и в интерес на съществуващата действителност текстът на  т. 17.16 в проекторезолюцията му, който гласи: ...................................... [да се цитира едно към едно този текст от доклада] да отпадне, тъй като „помашко малцинство“ с помашки „малцинствен език” [това го допълвам, защото се подчертава, че «помашкото малцинство» е с уклон не към религиозния тип малцинство, а към етническия] в България не съществува.

Лъжите и фалшификациите
Политиката за обособяване на „помашки етнос“ в Република България през последните години се извършва върху базата на лъжи и системно фалшифициране на обективната историческа истина за ислямизираните българи. Тези лъжи и фалшификации се разпространяват и у нас, и в чужбина. Тази  откровена антибългарска пропаганда, която умишлено се налага, поражда омраза между българи (мохамедани и християни) и и чрез нея нашата страна и нейните държавни институции се сатанизират пред европейските ни партньори. Основно това става чрез разпространяване на „апокрифни издания“ и провеждането на пропагандни форуми.

Най-ярък пример в това отношение е докладът на Европейски институт ПОМАК относно „Състоянието на помаците – етническо малцинство в Република България”, огласен на пресконференция на 06.02.2012 г. в БТА и изпратен до Председателя на Европейска комисия г-н Жозе Барозу, до Генералния секретар на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа г-н Войчех Савицки, до посланиците на страните от ЕС и САЩ; до Представителство на Европейската комисия в България, до представителите на българските и чуждестранни медии.

В доклада се твърди, че е изготвен на базата на наблюдения и проучвания сред „етноса” на помаците на територията на Република България от представляващите неполитическата и нестопанска организация, работеща в обществена полза ЕИ „ПОМАК”.

Според историческата наука, това са българи, ислямизирани от османските завоеватели от края на ХIV до началото на XVIІІ век. Личните им християнски имена при помохамеданчването са сменени с арабско-османски, а родовите им фамилии са запазени. Техният майчин език е българският. За това има предостатъчно документи и факти, отразени междувпрочем и в пътеписите на десетки западни пътешественици, преминали през завоюваните от Османската империя български земи. За тези българи и Митхад паша (1822–1884 г.), управител на Дунавския вилает от 1864 до 1868 г., велик везир през 1871 г., говори пред френското списание „Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж” от януари-юли 1878 г.:

 „...Между българите има повече от един милион мюсюлмани. Тези мюсюлмани не са дошли от Азия, както обикновено мислят. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са деца на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една част, които не говорят друг език освен български“.

Дружба „Родина“ полага сериозни усилия да разобличи лъжците и фалшификаторите на историческата истина, за да замлъкне езикът на омразата. Проблемът е, че се сблъскваме с добре финансирана политическа пропаганда, на която вече се придава и наукообразни форми.

Нашите членове и симпатизанти не приемат прозвищата „помаци“, „ахряни“, „помашки турци“, „родопски турци“, дори „българи мохамедани“ или „българи мюсюлмани“ и ги смятат за обидни и дискриминиращи по отношение на останалите български граждани. Хиляди от нас сега носят или български, или и арабо-турски имена, изповядват исляма, но се самоопределят като етнически българи. Някои приемат християнската религия или са атеисти. Това е въпрос на личен избор. Наложително е тук да се напомни, че върху наши членове и симпатизанти често се упражнява административен, икономически, религиозен и друг вид натиск, когато отказват да се подчинят на антибългарския диктат. Например на много места духовни лица отказват да погребват мюсюлмани, които носят български, а не турско-арабски имена; уволняват се учители, когато отказват да посещават курсове по Коран; в редица училища с деца на българи, изповядващи ислям, се осуетява отбелязване на национални чествания, като освобождение на България от османско робство, което е наш национален празник; има случаи, дори сега, в наше време, когато български съд отказва на такива българи да сменят арабско-турските си имена с български и т.н. Имаме неофициални сведения, че срещу заплащане се вменява на жените да се забраждат и забулват, а на майки родилки – да записват децата си с арабско-турски имена. Правят се внушения българи, изповядващи исляма, да не сядат на една маса с българи християни, да не влизат в смесени бракове и пр.

Обръщайки се към вас, най-настоятелно ви молим да анализирате всестранно и обективно тези процеси. Ние сме готови да организираме открити публични срещи, да ви предоставим документи и всякаква информация, каквато пожелаете, преди да формирате ваше становище по тези въпроси. Ние търсим разбиране и подкрепа от страна на българската държава, на светска Турция и на европейската демократична общественост, на средствата за масова информация срещу посегателствата над нашата българска идентичност и срещу опитите да бъде разединявано и противопоставяно нашето общество.

Подписалите настоящото открито писмо ще бъдем благодарни на всички, които вземат публично и аргументирано отношение по тези актуални въпроси.  Да се опитаме, този път без лъжи и спекулации, на базата на историческите факти и събития, да разкрием процеса на ислямизация на Българите по време на Османското робство и обърканата съдба на ислямизираните българи в миналото и днес.

Академик Георги Марков – съпредседател

Мустафа Авдикав - съпредседател