За безотчетните отчети на партиите

Но тази новина е стара и не толкова интересна. Днес стана ясно, че Бенчев освен общински съветник, е бил и щедър дарител на БСП. Поне според думите на негови колеги от Общинския съвет в Бургас. Според тях той е бил сред основните спонсори на партията в региона и на последните местни избори дарил... 20-30-50 хиляди лева.

Би било похвално, ако не е незаконно. Защото по закон максимално допустимата сума за дарение на партия от едно лице е 10 000 лв. Дори да приемем, че условното „20-30-50 хиляди лева“ е по-близко до минималната посочена сума, а именно 20 000 лв., то това продължава да е два пъти повече от предвидената в закона норма.

Но и това не е най-интересното в случая. Ситуацията става наистина интересна, когато се погледнат официалните отчети за дарения на партията по време на последните изборни кампании. Там не откриваме Бенчо Бенчев като дарител. Нито по време на местния вот, нито на президентския или на парламентарния такъв.

Как тогава общински съветник от БСП в Бургас твърди, че Бенчев е дарил, да кажем, 50 000 лв? Откъде са дошли тези пари и къде са отишли, след като очевидно Сметната палата не е информирана за тях?

Отговорът е прост – партиите в България масово използват черните си каси за осигуряването на изборния процес. И това е възможно, тъй като според настоящото законодателство, отчитането пред Сметната палата е в информационен режим. Дори отчитането на изразходването на държавната субсидия е по-скоро проформа, тъй като в него се посочва само сума за „разходи“ и „приходи“. Докато законодателството не се промени, случаите като този с Бенчев ще продължат.

Михаил Кръстев, Фрогнюз