0| 7449 |25.03.2023 АКТУАЛНО

Христо Фотев: Благодаря ти за голямото търпение и за голямото мълчание, Българийо

Христо Фотев Източник: Сайтът Аз чета

Не е възможно да си представим съвременната българска поезия без името на Христо Фотев. Роденият през 1934 г. в Инстанбул творец остава своите стихове, които са вдъхновени от морето, лятото и любовта. Прекарва по-голямата част от живота си в Бургас и във вилата си в Равадиново, близо до морето, което толкова много обича. Днес Христо Фотев щеше да навърши 89г.

През 1940г. семейството на Христо Фотев се премества в Бургас, в коджакафалийската махала – махалата на бежанците. Интересен факт е, че Фотев прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб. От 1957 г. Фотев е художник в стенописното ателие на дом „Украса“ в Ямбол. Две години по-късно прекъсва работата си в „Украса“.

През 1962г. е драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“. От 1964 г. повече от четвърт век Христо Фотев е творчески секретар на Дружеството на българските писатели. От 1990 г. е главен редактор на бургаския алманах „Море“. На тази длъжност е до края на 1992 г. През 1994 г. Фотев става повторно драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“. Умира на 27 юли 2002г.

Въпреки от спецификите на времето, необходимо е човек да отстоява своята независимост. Да запази усещането си за достойнство, въпреки трудностите, защото то това силата на човешкия дух. И да не забравяме, че свободата е вътрешно усещане. Привидно изглежда, че тя е зависима от външни фактори, но не е така. Не е случайно, че на Христо Фотев принадлежат стиховете:

Тя - Свободата - се изгражда и руши,

Не на площадите - а в нашите души

Хубаво е да знаем, че всеки има своето добро пристанище:

Единствено в бургаското пристанище
живота ме изпълва с възхищение!

И да не забравяме да вярваме в чудеса, които понякога са толкова близко до нас. Необходимо е да се протегнем, за да ги достигнем:

Не е измислица морето
и щастието съществува!

Важно е човек да помни, че движението не само е част от развитието. Често то помага да променим гледната си точка към дадена ситуация, да намерим това, което търсим, да оценим това, което е било близо до нас:

Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
Единственото нещо на света,
което в стихове не се превръща.

Освен, че е важно да си спомним за поета, който едновременно с толкова нежност и разбиране се отнася към България, както и към това, което се случва в нея. Очевидно е, че днес мнозинството от хора проявяват изумително разбиране тези, които противно на логиката, не защитават интересите на България, а бранят чуждите. Учудващо е, че в публичното пространство се толерират политици, които не се държат като държавници, а като чуждопоклонници. Важно е да запазим усещането си за надежда, защото то ни вдъхва сили да продължим напред по пътя си.

Ирина Тодорова

България

Благодаря ти за голямото търпение

и за голямото мълчание, Българийо!

В прозорците на тъмните ти влакове

душата ми се радваше на себе си...

В прозорците живота ми приличаше

на истински - приличаше на щастие!

Но се разбиха в тъмното прозорците

и вятъра ти ми разкъса дрехите..

Студено ми е - приеми ме в своите

обятия на селска Богородица!