Иван Костов: България да актуализира позицията си за Македония

Той коментира кризата в Македония. Първо трябва да се каже, че онази криза преди 16 години завърши с Охридското споразумение, което реши конфликта, който беше на границата на гражданска война между двете етнически общности в Македония. Охридският договор е призната основа за мира в Македония. Това, което виждам сега е отстъпление от Охридския договор и трябва да се каже директно. Според Охридския договор правото да се говори, да се ползва друг език - албански, в общините, които имат повече от определен процент от населението, е дадено на самата община. Къде става пробивът на това споразумение - в искането на албанските партии, изглежда диктувано от самата Албания, да се преразгледа това споразумение, да се наложи друг вид договореност. А договореността например е албанският език да стане наравно с македонския, втори официален език. Не може депутат да започва да пее албанския национален химн в македонския парламент. Аз не видях реакции на това поведение, защото това, което българската страна е признала и за това, което е работила, беше Охридското споразумение от 2001 г. Аз си мисля, че в ЕС и НАТО не се разбират в дълбочина тези процеси, не се разбира спецификата на региона, поради което не се заема и правилна позиция.

Толкова активна руска дипломация и такива намеси на руското посолство в Скопие аз скоро не съм виждал на Балканите, смята той.

България се нуждае от дълбок преглед на своята политика по отношение на Македония и трябва да го направи. Новият министър трябва да се опре на целия опит и способност за преценка, която разполага българската дипломация и не само. Да направи тези консултации и да актуализира позицията, защото ситуацията е много силно променена в сравнение с 2001 г. И знаете ли, България има изключителен шанс да се превърна в оня фактор, който беше на Балканите, незаобиколим фактор, за решаване на проблемите на Балканите, каквито бяхме до 2001 г.

Костов коентира и намесата на Турция във вътрешните работи на България. ОТ една страна практически в Турция нещата като че ли стават по-тревожни и като че ли по-несигурни, по-нестабилни. От друга страна рисковете за България като че ли намаляха първо заради много твърдата съпротива, която срещна опита на Ердоган да се намеси в българския политически живот по време на изборите. Много твърда, неоразмерена разбира се, провокативна на места, но практически и президента Радев, и останалите много твърдо се противопоставиха, блокираха влизането на откровено доминирана и управлявана от Анкара партия в българското Народно събрание, което щеше да бъде лош прецедент. Другият риск от намеса на дианета в българските вътрешни дела на българското мюфтийство също намаля, защото правителството служебното - чест му прави, денонсира протокола между дианета и дирекцията по вероизповедание от 99-а година, на базата на който турски духовни лица можеше да идват и да подпомагат българското мюфтийство. 19 28 Турция от 1999 г. и Турция от днешна дата са съвършено различни страни, смята бившият премиер.