Кокинов: Не съм виждал Борисов и Цацаров, човек се учи от грешките си

Далече съм от разследването. Според мен този човек е видял това младо и хубаво момиче, вероятно е бил привлечен от някакъв предмет или чисто полово. След това я е дръпнал в храстите. Изнасилил я е и за да прикрие това престъпление, я е убил.

Трудно ми е да преценя дали са го заковали с доказателства. Мисля ,че прокуратурата няма да има големи проблеми с доказването. Лицето по-скоро ще признае вината си, за да получи по-малко наказание. Последна дума ще има съдът.

Със сигурност процесуално това дело няма да е лесно. Прокуратурата ще се опита да бъде прецизна , за да демонстрира мощ. Защитата е с леко стеснени възможности. Всеки има право на защита. Това е част от занаята. Не може клиентите да бъдат светци. Всичко опира до професионализъм.

Когато обвиняемото лице признае вината си, това е вид сделка. Какво обаче печелят пострадалите?!  Остава чувството за несправедливост.  Това не е като на пазар за премерим кило домати и патладжани и да разберем кое е по-скъпо. По-бързо е съдопроизводството, но остава гадничко чувство за неудовлетворение сред пострадалите. Това е чист дефицит на справедливост. Хората са с усещане, че нещо им липсва , нещо не получават.

Никога не гледам назад, гледам напред. Човек се учи от грешките си. Не е моментът да коментирам разговора „ Ти си го избра“.  Не съм се виждал с Борисов и Цацаров. Не виждам промяна в правосъдната система. Трябва да се променят много дребни детайли. Всяка система има нужда от ъпдейти. Професионалистите виждат тези неща в ежедневието. Наказателното право е като часовник с махало. Твърде радикалната промяна понякога води до твърде крайни резултати. Има какво да се желае винаги. Нормално се чувствам. Наказателният процес е състезание. Стоиш от едната или другата страна. В крайна сметка искаш да си победител на финала.