Люба Кулезич за това защо българинът не грабва сопата срещу лапачите

„Ма дебелаците верно ще надминат Тройната, ако се окаже верно, че с новия антикорупционен закон ще съдят за клевета подалите сигнал за корупция. По време на Тройната подадох сигнал, че ми искат подкуп срещу проект – след което 2 години ДАНС разследваше… мен. Явно сега направо ще окошарват (пращат в лагери?)? Тия не са бай Тошо дори; дебелаците много искат да са директно Вълко Червенков.” А под поста на Дайнов Вени Марковски коментирал така: „Трябва да таг-ваш хората, които твърдяха, че ако има подобни неща, те щели да вдигнат десетки хиляди на протести, да организират ивенти, засади и т.н. Обещаваха, пък не изпълняват.” Така започна коментарът на Люба Кулезич по телевизия BIT.

Това е само един малък пример от днес за това, че няма сила, която да накара българите да се вдигнат и да си отвоюват държавата от наглеците, дето са се намърдали в политическата машина и я управляват само в свой интерес. С нея обаче газят всеки опит за съпротива и за национална самозащита. Защото са овладели кормилото на страха. И няма кой да им го избие от ръчичките, макар всеки ден да дава поводи за обявяване най-малкото на гражданско неподчинение, да не кажа направо – за въстание. Но нищо не се случва. Избухват някакви дребни протестчета – я за поредната градинка, която ще падне жертва на небостъргач, я за липсващ светофар на претоварено кръстовище. Но иначе, моля ви се – добре сме! Трайте си, щом пицата на бюджета за другата година била обилно поръсена с пармезан, макар да нямало луканка. Този кулинарно-политически шедьовър го изтърси шефката на бюджетната комисия в Парламента Менда Стоянова.

Той само частично обяснява защо българинът предпочита да си наляга парцалите и да е доволен от сухоежбината, дето му я пробутват на калпак, вместо да грабне сопата срещу лапачите. Другата част от обяснението е, че ако скачаш срещу корупцията, кражбите и неправдите, ще ти скочат прокурорите. Когато тиранията се преоблича в законови одежди, няма мърдане. Оптимизмът и доволството от властта стават задължение.

Днес прочетох един виц с народопсихологически послания, който перфектно илюстрира капана, в който се намираме. Предавам ви го с диалекта, на който е публикуван. „Съд. Гошо съди голема сладкарска фирма за нанесени телесни повреди, що техен камьон го блъснал на едно кръстовище. Фирмата се представлява от нахакан адвокат, и он рипа:– Господине, верно ли а, че сте казале на старшината, дека е дошъл на местопроишествието, че сте добре и нищо Ви нема? Гошо почва. – Значи тоа фторник я качих Цецка да а водим на пръч…– Ква Цецка бе? – прекъсва го адвоката – Отговаряй точно кво питам.– Така де, значи Цецка ми е най-добрата коза, сеамска, с вити роги. Абе коза един път…– Стига с таа коза бе! Казал ли си на полицая, че си добре или не?– Начи товарим аз Цецка…Адвоката па го прекъсва и се обръща към съдята:– Господин Съдя, опитвам се да докажа, че на ищецо му не е имало нищо, а сеа съди клиенто ми, че уж имало. Тава е опит за измама. Съдята зело да му дотега, ма му и станало интересно що оня се Цецка та Цецка. Обрънал се къде Гошо и му рекъл да продължи.– Та натоварил съм Цецка и леко – полека тръгнааме. Спирам на расклона, гледам налево, гледам надесно…. и като ме изющи тоа шашкънин с камьоно – направо ма прекина. Като са освестих манко – я съм у канафката и ме боли сичко, а кво ме не боли изтръпнало и го не усещам – гаче ли не е мое. Не моем да мръднем ич. Цецка отфръкнала през улицата у другата канафка. Не моем да а видим, само а чуам къ мъца жално. Да ти скине сръцето. Ич не беше добре. Сигурен бех, че нема да а бъде. У тоа момент, гледам спира полицаю и слаза от колата.Он пръво чу Цецка…отиде, намери я…виде ква а работата…извади пищова и я гръмна да са не мъчи.Рипна после веднъга, иде къде мене, пищова още му дими у ръката и вика: – А ти кък си? Добре ли си? Да му еб*м макята гусин Съдя, ти да беше – къ би отговорил на тоа въпрос?” Ми аз това питам. И отговор не искам.