3| 10609 |22.11.2014 АКТУАЛНО

Лвовското училище е като Атлантида: обвито в мистерия

Лвовското училище днес

Привет орли и соколи! Времето само ни прави по-смели и свободни! Да празнуваме! Това е написал във Фейсбук Игор Тоскунов. Лвовското военно-политическо училище навършва 75 години. На 22 ноември стотици випускници се събират в Москва.

Лвовското училище е като Атлантида: мистериозно появило се и мистериозно изчезнало. Но оставило дълбоки следи

Лвовското училище е като Атлантида: появило се по доста странен начин в Лвов, а след това загадъчно изчезнало по време на мътната и приличаща повече на бардак перестройка. Е, в някоя папка, в някоя библиотека или в Генералния щаб на Руската армия със сигурност има някоя "биографична справка" за Лвовското училище. Но тя не ме интересува. Вълнува ме това, което е в душата ми...

Още повече, че за мен, както и за много други випускници ЛВВПУ отдавна е легенда. Спомням си онзи магически миг преди много години, когато се качих на самолета от Самарканд, за да кандидатствам във факултета по журналистика в старинния Лвов. Забележете - за едно място се състезавахме повече от 30 души! Една грешка на писмения и - сбогом мечти. Успях.

Лвовското училище, разбира се, не е Уест Поинт - елитарната академия на САЩ. Истината обаче е, че ЛВВПУ винаги се е отличавало от всичките 147 военни училища и академии в някогашния Съветски съюз. То не просто се отличаваше, а бе по-престижно и някак аристократично. Знам, че тези думи сигурно ще ядосат много от училите в други висши учебни заведения, но такава е действителността. Лвовската alma mater е наистина нещо специално!

В ЛВВПУ учеха не просто отличници и упорити хора, а истински таланти и чешити. Да те приемат във факултет "Журналистика" трябваше да си медиен човек, изкушен от професията. Културно-просветните кадри пък си бяха истински театрали и кинаджии. Без творческа искра това няма как да стане.

Като структура и учебна програма Лвовското училище бе единственото в света за всички времена. нито една друга страна не е имала специализирано училище за журналисти. Нито една!

И да не пропусна нещо особено важно. Да се учиш и живееш в Лвов е истински късмет. Град, който е сравняван с Берн, Рим, Мадрид и даже с Париж. Сравненията не са мои, а част от туристическите каталози в Европа.

Трябва да си с кожа на хипопотам и мозък на пиле, за да не признаеш предимствата на ЛВВПУ. Дори със завист. Защото забележете: Лвов е град с шест театъра! Плюс опера, филхармония, консерватория, хорова капела със световна слава, хореографско училище, катедрала с един от най-старите органи в Европа и пр. Феноменално, откъдето и да го погледнеш!

Бог вижда, че не преувеличавам. И ако трябваше животът да се повтори, бих заминал отново за Лвов.

Випускници на училището са и десетки момчета от Чехия, България, Словакия, Етиопия, Сомалия, Куба... Общо от 22 страни по света. Ярки личности, доказани професионалисти. Сиви мишчици в ЛВВПУ не е имало, защото нямаше среда за такива.

Затова ще празнуваме 75-годишнината. Среща в Москва. Сърцата ни обаче са там - в Лвов! Докоснати от Бог и Съдбата. Провървя ни. Много ни провървя, момчета!

Михаил Захарчук

https://newsland.com

Писателят Николай Иванов. Над 20 книги, литературни награди, бойни ордени и медали за мисиите в Афганистан и Чечня.

Не забравяйте, момчета!

Николай Иванов, журналист, писател, заместник председател на Съюза на руските писатели. Бил е кореспондент в Афганистан, воювал, награден с най-високите отличия на Русия. Като журналист е командирован в Чечня. Отвлечен от терористи и прекарал в плен 5 месеца. Освободен след операция на специалните части.

Специално за Фрог нюз Иванов заяви: "Съжалявам, че на събирането ни в Москва няма да има българи. Учихме заедно, но най-хубавото бе, че бяхте страхотни приятели. Не забравяйте Лвов и годините, прекарани там. Това бе наистина голяма школа. Животът го доказа".

Монах Варнава, писател, журналист, възпитаник на ЛВВПУ

Колко години, колко зими...

Монах Варнава. Журналист, поет, випускник на факулет "Журналистика" в ЛВВПУ. Работил дълги години в ТАСС и АПН. Автор на книги и текстове на песни. Издал, заедно с игумен Йосиф и Александър Барикин албум с песни "Молба". Във Фейсбук монах Варнава е написал: "Колко години, колко зими минаха... А все съм там. То е за цял живот. Можеш да забравиш много неща, но не и Лвовското училище. Трябва да си изгубил паметта си. Наученото и приятелите остават".