Оля Ал-Ахмед: Немцов нямаше цип нито на устата, нито на панталоните

Борис Немцов вече беше изгрял на политическата сцена. Млад, амбициозен, нахакан, с високо самочувствие - завършен доминант. Обикновено няколко часа преди ефир на преводача се дава възможност да се запознае с дикцията и начина на изразяване на събеседника от неговите публични изяви. Не помня каква беше причината, но точно за неговото гостуване това не се случи. Нямах представа кой ще застане до мен. Беше 02.12.2002 г., студен декемврийски ден. В гримьорната на Слави Трифонов беше както винаги - голяма суматоха. Изведнъж донесоха купи с пресни плодове както се прави, щом идва известен актьор.

Много добре си спомням зелените ябълки, които преобладаваха. Митко Коклин започна да ме гримира, почти приключваше и ме помоли да държа очите си затворени, за да нанесе равномерно сенките. Изведнъж зад гърба ми се чу мек, сексапилен и в същото време властен глас. Усетих мъжкарски парфюм, отворих очи и погледнах в огледалото. Видях много красив мъж, който ме гледаше пронизително. Погледите ни се пресякоха. Неговият бе завладяващ, омайващ, влажен и силен. Гледахме се втренчено 2-3 минути, след което последва официалното запознанство. Борис Немцов умееше да владее ситуацията, да влияе на хората около него. Присъствието му тежеше. Вече се познавахме и би следвало да обсъдим предстоящото поведение в ефира и въпросите. Той обаче не пожела. Взе зелена сочна ябълка, отхапа я и ме попита какво ще правя след предаването. Говореше на "ти", сякаш се познавахме от години. Аз пък го нарекох "Боря". Усетих, че има нужда да споделя, да разговаря и най-вече - да баламосва.

Предаването в "Шоуто на Слави" мина много интересно. Немцов отговаряше без паузи. Не го смути дори провокативният въпрос дали не ревнува, че Путин, а не той, е станал президент. Отвърна, че не е ревнив и комплексар. Да, той не беше ревнив и в живота, защото го живееше на едро. Беше мечтата на всяка рускиня и не само.  Жените му си го деляха. Според писателката Мария Арбатова той имал толкова много енергия, че стигала за всички. Немцов би могъл да влезе в книгата на Гинес като истински бохем рекордьор. Заслужаваше медал на Дон Жуан. Той не ухажваше. Той сваляше и подчиняваше. Това беше стилът му, който много му пречеше в политиката, където се изисква балансирана дипломация.

Малко по-късно първият кремълски секссимвол седеше до мен и ми сипваше скъпо вино в изискан ресторант. Боря ме предупреди, че ще си говорим за всичко друго, но не и за политиката, защото му е писнала. Уточни, че го интересуват единствено жените, сексът и парите. Разказа ми колко беден е бил и как всичко е постигнал сам.

Не повярвах, защото няма беден евреин, а и ми се струваше невероятно, че толкова млад е станал губернатор, вицепремиер и най-вече олигарх. Това не е възможно без "чужда" помощ. Боря гледаше на живота като на порнофилм с тук-таме политически екшън сценки. Обожаваше пресни плодове и фрешове, веднъж ми сподели, че жените за него са като сутрешния му прясно изцеден фреш, без който не може. Впоследствие разбрах, че имал четири деца, тогава две съпруги, а по броя на любовниците слагаше в джоба си краля на Саудитска Арабия и Муамар Кадафи, взети заедно.

Ако трябва да пресъздам разговорите си с Боря, рискувам да преразкажа най-лютите сцени от филма "50 нюанса сиво". Само дето главният герой е вече мъртъв и обожествяван и издиган на пиедестал. Готвят се да му правят паметник. Приписаха му качества, които той никога не е притежавал: като отговорност към семейството например. В момента любовниците му се надпреварват да се правят на звезди. Телевизия НТВ ги показа в предаването "Любимите жени на Немцов". Някой помисли ли как се чувстват децата му, гледайки какичките от леглото на баща им?

Борис не знаеше мярката на свободата нито в личния си живот, нито в политиката. Нямаше цип нито на устата, нито на панталоните. Двойно повече от спечелените женски сърца ставаха враговете му. Всички пишат за провокация, поръчково убийство, пореден опит на Запада да подкопае стабилността в Русия, което безспорно е така. Но защо никой не допусна, че ревнив рогоносец или ядосан баща е натиснал спусъка.

Минаха 13 г. от нашата среща. На раздяла Боря ми написа телефона си: да му звънна, когато съм в Москва. Хвърлих листчето в първото кошче за боклук, твърдо убедена, че никога няма да го направя. А днес вече няма кой да ми вдигне слушалката.