Съдии: Пламен Георгиев застрашава независимостта на съдебната система

Става въпрос за решение на Софийски градски съд да спре делото за конфискация срещу собственика на фалиралата КТБ Цветан Василев. Съдия Катерина Енчева спря делото, за да попита Съда на ЕС в Люксембург дали българският закон за конфискацията не противоречи на правото на ЕС, защото позволява отнемане от хора, които не са осъдени.

След това решение съдията и съда станаха обект на атака както от медиите на Пеевски, така и от самият Пламен Георгиев. Той даде интервю за изданието „Правен свят“ в което внушава, че българският съд е некомпетентен, зависим, обвързан, както и че институтът на преюдициалното запитване е в тежест на Българската държава.

Ето цялото писмо:

„До: Председателя на Народното събрание,

Членовете на Съдийската колегия на ВСС

Европейската комисия

Уважаеми госпожи и господа,

Обръщаме се към Вас, доколкото считаме, че разполагате с компетентност да предприемете действия по повод развилата се в последните дни кампания срещу съдебно решение на Софийски градски съд, с което се отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС, срещу съдебната система, както и срещу постановилия го съдия, която кампания се изразява в медийни атаки с участието и на ръководителя на висш държавен орган.

Съдебният акт, който е обект на тази кампания, е постановен в рамките на компетентността на съд, разглеждащ възложено му гражданско дело, страни по което са Комисията за противодействието на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество и лица, спрямо чието имущество е поискано отнемане. Въпросите дали да се отправи преюдициално запитване относно тълкуването на Правото на ЕС и с какво съдържание да е запитването са от изключителната компетентност на националните съдилища на държавите членки на ЕС. Механизмът на преюдициалното запитване, предвиден в чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз обезпечава правилното функциониране на системата за съдебно сътрудничество, като от особено значение за тази система е независимостта на националните съдилища /т. 43 от Решение на Съда на ЕС по дело № С-64/2016 г./. В този смисъл и компетентните държавни власти на Република България следва да обезпечат независимостта на българските съдилища както при осъществяването на тяхната правосъдна дейност, така и в случаите, когато вземат решение за отправяне на преюдициално запитване относно тълкуването на Правото на ЕС.

В публикувано на 2.04.2018 г. интервю за интернет сайта „Правен свят“ председателят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество господин Пламен Георгиев подробно коментира съдебното решение за отправяне на преюдициалното запитване, изразявайки своята „изненада“ от него и излагайки „факти“, които го „смущават“. Сред тези „факти“ са коментар на етапа от съдебното производство, в който е взето решението за отправяне на запитването; коментар на приложимото, според господин Георгиев, общностно право по отношение на конкретния съдебен казус; коментар на поставените до Съда на ЕС въпроси; коментар на последиците от решението да бъде отправено преюдициалното запитване както за конкретното дело, така и за други дела, по които страна е ръководената от господин Пламен Георгиев институция. Отбелязвайки, че отправянето на преюдициалното запитване е „право“ на съда, господин Георгиев съвсем еднозначно изразява своята позиция, че това запитване е било ненужно за правилното решаване на делото, че също така ненужно ще го забави и ще затрудни работата на комисията му, както и изразява несъгласие със съдържанието на отправените в запитването въпроси, окачествявайки част от съдържанието им за „невярно“, „откровена лъжа“, „абсурдно твърдение“. Може да се приеме, че в цялост интервюто внушава, че българският съд е некомпетентен, зависим, обвързан, както и че институтът на преюдициалното запитване е в тежест на Българската държава, тъй като процедурите много се бавили, а конкретните национални дела били от изключителна важност. Ние считаме, че подобни изказвания поставят под съмнение принципите на които се гради Европейския съюз и върховенството на правото, една тенденция която се наблюдава и при други държави членки на ЕС от Централна и Източна Европа. Намираме, че първите крачки към подобен модел вече са направени.

Така направените коментари от страна на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество представляват недопустима намеса в работата на съда. В случая следва да се има предвид, че освен представител на страна по висящото съдебно производство, господин Пламен Георгиев има качеството и на ръководител на държавен орган, който съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество следва да се ръководи от принципите на законност и обективност. В това си качество председателят на КПКОНПИ следва да се въздържа от коментари, засягащи по същество работата на съда и с които подкопава авторитета на съдебната власт. Наличието на такива коментари от страна на висш представител на държавен орган извън системата на съдебната власт винаги застрашава независимостта на съда и създава предпоставки за опорочаването на бъдещите процесуални действия. Република България нееднократно е била осъждана от Съда за правата на човека за нарушили изискванията за обезпечаване на справедлив съдебен процес изявления на представители на държавната власт. В този смисъл и се обръщаме към председателя на Народното събрание с молба да запознае народните представители с нашето писмо, предвид правомощията им по чл. 17 от ЗПКОНПИ да осъществяват контрол върху дейността на ръководената от господин Пламен Георгиев комисия.

Отправяме настоящето писмо и до членовете на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, защото считаме за наложителна тяхната реакция по отношение на направените от ръководителя на КПКОНПИ коментари на съдебното решение на СГС. Защитата на съда и на отделния съдия от недобросъвестни коментари от страна на висш представител на държавната власт произтича от функциите на Висшия съдебен съвет, като членовете на Съдийската му колегия са тези, които следва да предприемат съответните действия, така че институционално да бъде осигурена срещу недопустима намеса дейността на съда по законосъобразно и справедливо разглеждане на делото.

Призоваваме за пореден път членовете на Съдийската колегия на ВСС да реагират и по отношение на поредните координирани анонимни медийни атаки срещу съдии по повод на тяхната работа по дела, както и срещу сегашното ръководство на СГС.

В еднакво звучащи публикации, макар и разпространени от различни медии, не се обсъждат правните съображения на съда за отправяне на преюдициалното запитване, а се отправят квалификации, засягащи личния и професионален авторитет на съдията, разглеждаща делото, приписват се без каквито и да е конкретни факти недопустими обвързаности и се твърди, че съдът е действал за да обслужи ответниците по иска на КПКОНПИ. (което, междувпрочем, е неизменен стил, откакто СГС, стана "неудобен" за корпулентните среди и прокуратурат, б.р.)

В тези публикации се обвързва съдебното решение с факта, че в момента СГС се управлява от изпълняващ длъжността председател, атакуват се съдии само поради членството им в Съюза на съдиите в България и се отправят откровени заплахи за разправа и въвеждане на „Полския модел“ за съдебна реформа. Липсата на реакция от страна на ВСС срещу такива публикации създава благоприятна среда за оказване на нелегитимен натиск върху съда и засяга всички съдии, потенциални обекти на злонамерени атаки, които биха се оказали незащитени от органа, призван да осигурява необходимата им институционална подкрепа.

Адресираме настоящето писмо и до Европейската комисия в качеството й на „пазител на правото на ЕС“. Считаме за недопустимо в страна на ЕС, председателстваща понастоящем и Съвета на Съюза, упражняването от страна на национален съд на правомощието му да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС да бъде коментирано в негативен аспект от страна на висш представител на държавната власт и да става обект на злонамерени медийни атаки, непоследвани от съответна реакция от страна официални държавни органи. Призоваваме за реакция от страна на ЕК и доколкото засягането на независимостта на българския съд по повод активността му да осигури спазването в страната на правния ред на Съюза, засяга и принципите, възприети и защитавани от страна на ЕС.

4 април 2018г.

От името на УС на ССБ:

Гр.София Атанас Атанасов"