Заради ”Хаштаг” ЦИК лиши всички сайтове от медийни пакети

Така вместо да бъдат наказани виновните за схемата "Хаштаг" на миналите избори, са наказани сайтовете, които я разкриха.

Решението е взето "по принцип" още в събота, но тъй като е било нужно съгласуване с министерството на финансите, официално е гласувано днес.

Какво представляват медийните пакети

Медийните пакети се дават на всяка партия, коалиция или инициативен комитет, който се е регистрирал в изборите за президент и вицепрезидент и за националния референдум. Те са по 40 000 лева с ДДС. Инициативните комитети сключват договор за реклама с избрана от тях медия, а после ЦИК заплаща стойността на извършената услуга.

Схемата "Хаштаг"

Схемата "Хаштаг" беше приложена миналата година. На референдума, проведен с последните местни избори, малкият сайт "Хаштаг-БГ", бе окичен като коледна елха с реклами, както "за", така и "против" допитването относно електронно гласуване. За тази услуга уебсайтът сключи договори за 267 хил. лева. ЦИК спря 17 520 лв. от тях, а "Хаштаг" доброволно се отказа от други 115 хил. лева, които впоследствие бяха пренасочени към сайта на Явор Дачков "Гласове" и видинското радио "Гама".

Част от агитаторите се оказаха свързани не само със сайта, но и с "Института за модерна политика" на бившия депутат от НДСВ Борислав Цеков. Самата собственичка на сайта Милена Кичашка също има връзка с Цеков - двамата са съсобственици в дружеството "е-Март Ауторити".

Един от Инициативните комитети сега пак е на Петър Кичашки, а в него участва и Борислав Цеков.

В публикация от 29 септември OFFNews разкри, че тече подготовка същата схема да се приложи и сега.

Отмъщение за провалената схема

Вместо да разследва очевидните злоупотреби, които бяха направени с медийните пакети миналата година, ЦИК одобри изплащането на парите на "Хаштаг".

За схемата "Хаштаг" алармираха най-вече интернет сайтове. Вместо да накаже авторите на порочната схема, ЦИК наказва тези, които я разкриха.

Председателят на Централната избирателна комисия Ивилина Алексиева бе издигната за този пост именно от свързания с "Хаштаг" "Институт за модерна политика". Тя беше член на Управителния съвет на ИМП и дори все още фигурира като такава на сайта на организацията.

Реакцията на издателите

Съюзът на издателите в България веднага излезе с позиция, към която се присъединиха и други сайтове, сред които и Frognews.bg.

В нея се казва:

Поредица от медийни публикации информираха обществеността относно приетото от Централната избирателна комисия на 01 октомври 2016 г. протоколно решение, с което се приемат правила за разходването на средствата за „медийни пакети“ в изборите за президент и вицепрезидент на републиката и в националния референдум, и с които Комисията ограничава ползването им само в телевизионни- и радиопрограми с национален обхват и в печатни издания с национален тираж.

Медиите цитират представители на Централната избирателна комисия, които обясняват мярката като опит да се отстранят съмненията за злоупотреба с парите, отпускани от държавата на инициативни комитети, партии и коалиции за агитация в предстоящите избори.

Управителният съвет на Съюза на издателите в България разбира мотивите на Комисията да изработи правила, с цел избягване на злоупотребата със средства за платена политическа кампания, но изразява недоумение по повод въвеждането на диференциация и неравнопоставеност на медиите в предизборната кампания.

Задължението на Централната избирателна комисия по см. на чл. 178, ал. 5 от Изборния кодекс да посочи реда за предоставянето и разходването на средствата за медийни пакети има отношение към задължението й по ал. 4 от същата норма да заплаща различните платени форми на отразяване до изчерпване на средствата на партията, коалицията или инициативния комитет. В същото време, според Съюза на издателите в България, Комисията няма никакво основание, нито право да се намесва в избора на медийни партньори от страна на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирали кандидати при избори за президент и вицепрезидент на републиката.

Считаме, че решението на Централната избирателна комисия относно реда за предоставянето и разходването на средствата за медийни пакети, следва да продължи да урежда съществените процедурни въпроси относно договарянето и изплащането на средствата за „медийни пакети“, но в никакъв случай не може да съдържа ограничения в избора на доставчик на медийни услуги.

Обръщаме внимание, че Изборният кодекс дефинира понятията „медийна услуга“ и „доставчик на медийна услуга“ без да въвежда диференциация между национални, регионални или местни медии. Въведената от Кодекса дефиниция за „печатни медии“ насочва към вестници, списания и други периодични издания, а радио- и телевизионните организации са представени като „медии, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи“. „Онлайн новинарските услуги“, от своя страна, включват електронните издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания. В нито една от тези дефиниции, нито в друг текст на Кодекса, не се въвежда понятие за регионалност или изискване за селективност в избора на медиен партньор при провеждането на предизборната кампания.

Освен неоправдано дискриминационното съдържание на всяко ограничение в избора на доставчик на медийни услуги, въвеждането на разграничение между „национални и регионални/местни“ медии рискува да внесе допълнителна неяснота, доколкото терминът не е еднакво приложим по отношение на отделните видове медии. Обръщаме внимание на несъстоятелността на понятия като „национален тираж“, включени в медийните съобщения по темата. По отношение на доставчиците на радиоуслуги, следва да се има предвид, че с национален лиценз за излъчване са единствено програмите на Българското национално радио и Дарик радио България, като останалите масови радиопрограми се излъчват като „радио-вериги“, т.е. в множество локации във връзка с издадените на операторите местни и регионални лицензии, които обаче не са „национални“.

Обръщаме внимание, също така, че въвеждането на „териториалност“ по отношение на интернет-медиите, е напълно лишено от смисъл, доколкото единственото ограничение пред разпространението на тези медии би било т.нар. „географско блокиране“ при разпространението на цифрово съдържание, което, обаче, касае национално и наднационално филтриране на достъп до интернет ресурси.

Съюзът на издателите в България най-отговорно призовава Централната избирателна комисия при въвеждането на ред за предоставянето и разходването на средствата за медийни пакети да се въздържа от каквито и да било ограничения пред избора на доставчик на медийни услуги от съответната партия, коалиция или инициативен комитет. Считаме, че задължение на Централната избирателна комисия е да следи за измами с предоставяните средства, без това да засяга свободния избор на политическите субекти.

Съюзът на издателите в България е готов да съдейства на Централната избирателна комисия за изработването на ясни, недвусмислени и недискриминационни правила, с оглед изпълнението на специфичните задължения на органа според Изборния кодекс, при избягване на непазарни ограничения.