178 години от рождението на Христо Ботев – гласът, който и днес ни изпитва

Свободата не е лозунг

В поезията и публицистиката на Ботев патриотизмът никога не е показен. Той не се изчерпва с клетви, думи и символи. За Ботев любовта към отечеството е действие и риск.

В „На прощаване“ лирическият герой не търси слава. Той знае, че може да не се върне. И въпреки това тръгва:

„…но стига ми тая награда –
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода“.

Това не е романтичен жест. Това е морален избор. Ботев ясно показва, че свободата не е нещо, което се получава даром. Тя има цена и тази цена често е лична.

Срещу фалшивия патриотизъм

Ако Ботев е безпощаден към поробителя, той е още по-безкомпромисен към собственото си общество. В публицистиката си той атакува лицемерието, страха и удобното мълчание. Особено онези, които говорят за род и народ, но не са готови да поемат отговорност.

В „Борба“ Ботев пише:

„Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки тачи…“.

Ботев не напада любовта към България. Той напада нейната подмяна – патриотизма без риск, без чест и без истина.

За него най-опасен не е външният враг, а вътрешното примирение. Онези, които се крият зад думи, традиции и „ред“, докато неправдата остава непокътната.

Поетът като морален тест

Ботев не дели хората на „наши“ и „чужди“. Той ги дели на честни и безчестни, на свободни и духовно поробени. В „Моята молитва“ той отхвърля лицемерната религиозност и се обръща към друг бог – бог на разума, свободата и човешкото достойнство:

„…не на тебе, боже на лъжците,
на безчестните тирани…“.

Тук Ботев не руши вярата. Той я прочиства. Свободата за него не е само политическа. Тя е морално състояние. Изисква мислене, позиция и смелост.

Какво би казал Ботев днес?

Ако Ботев беше наш съвременник, той вероятно нямаше да говори много за „гордост“. Щеше да пита защо търпим лъжата. Защо приемаме несправедливостта като даденост. Защо заменяме свободата със спокойствие.

Ботев не би се впечатлил от шумен патриотизъм. Той би търсил отговор на простия въпрос: какво правиш, когато видиш неправда?

В този смисъл Ботев не остарява. Той не е фигура от миналото, а постоянен морален тест. Мери ни не по думите, а по действията. Не по това как говорим за България, а по това как живеем в нея.

Не герой за поклонение, а за отговорност

178 години след рождението му Христо Ботев остава неудобен. И точно затова е нужен. Той не ни позволява да се успокоим. Не ни оставя да скрием страха си зад красиви фрази.

Ботев не иска възхвала. Иска честност.

Не иска митове. Иска будност.