Бойко срещу Бойко

Дали това ви учудва?
Само да ви наполним, че ГЕРБ, които наричаха Волен „фикус“, с подозрителен ентусиазъм подкрепиха неговата идея за мораториум за продажба на земя на чужденци в парламента, създавайки условия страната ни да бъде санкционирана от Евросъюза.
Оформилата се подозрителна коалиция между ГЕРБ, АТАКА и част от БСП изуми почти цяла България.

И тъкмо в този сюблимен момент генерала излезе и за пореден път се отметна от позицията си.
Да си припомним ли колко пъти се е случвало това?
Нека да опитаме.

Закона за горите, приет и после отхвърлен от ГЕРБ през лятото на 2012 година.
Споразумението ACTA, подписано и после отхвърлено през зимата на 2011 – 2012.
Позициите за и против Белене, които ГЕРБ сменяше по време на мандата си.
А да не говорим за идеите му за вот на недоверие, които летяха напред – назад със скоростта на светлината и ту се обявяваше вот за едно, ту за друго, ту вота се оттегляше с бясна скорост.

Ако продължим с политиката, която партията на Бойко Борисов водеше през последните няколко години, ще видим ясно, че генерала обичаше да взема решения, които, при най – малко съмнение, че народа не одобрява, да отменя.

Интересното беше, че той никога не излизаше виновен за подобни грандиозни политически гафове. Не, винаги някой друг го отнасяше, винаги някой друг му беше виновен.

По възможност – предишните управляващи, икономическата криза или, както обичат да казват анекдотите „международното положение“.

Идеята ГЕРБ да подкрепи мораториума за земята и да наруши принципите на европейското законодателство, както и принципите на ЕНП, където е член, породиха съмнения в самата европейска ориентация на „Гражда  ни за европейско развитие на България“.

Но последвалата реакция на лидерът на тази партия ни накара да си спомним всичките му гафове през последните години.
И отново да си дадем сметка, че в тази набързо сформирана около личността на Борисов формация първо говорят и действат, а после мислят.
И когато народът ги подгони през февруари, те изведнъж се сепнаха и уплашено се спасиха от властта.

А днес, в края на октомври 2013 за пореден път извършиха геройски гаф, след което Бойко Борисов се изправи и отсече – „АТКА ни подведоха, ние не сме виновни, те ни накараха да гласуваме тая глупост“.

Също като онзи футболен съдия, който беше обяснил по време на мач, в който подпря единия отбор – „Видях, че има дузпа, но просто не знам какво ми стана и не я свирих“.
В историята на литературата има един прословут образ на човек, страдащ от раздвоение на личността, който през деня е доктор Джекил, а нощем става мистър Хайд.
В българската политика имаме подобен образ – Бойко и Бойко.
Единият Бойко гласува ужасен закон. Но после другият Бойко в него се извинява, че не бил прав.
Единият Бойко докарва страната до фалит.
Но другият Бойко обяснява, че всъщност носи вина, но само чрез някой негов министър. Например Дянков.
Единият Бойко е вътре в парламента и е част от статуквото.
Другият Бойко подкрепя протестите срещу парламента и е готов да прави циркове срещу баницата, от която и той има солиден дял.
А сега кажете – кой Бойко харесвате повече?
Или и ние сме подведени, както би казал лидерът на ГЕРБ от  „Всеобщата лудост и от популизъм?“

Стамен Николов