Болен от СПИН: Не казвам на сексуалните си партньори, че съм заразен

 Ето какво разкри за себе си и за живота си той:  Изля се чаша вода върху мен. Сякаш всичко беше приключено. Следващата мисъл беше колко ми остава. Започнах да мисля за погребение, кой ще дойде и как ще реагират близките ми. Даде ми адреса на инфекциозна болница. Там сестрите ме успокоиха, че ще живея нормално като другите. Според лекарите 3-4 години съм носил болестта. Последната година се чувствах отпаднал. Заразил съм се по полов път, предполагам от кого е. Срещнах този човек, който предполагам, че ме е  заразил. Попита ме кой номер е и се успокои, че е е по-стар номер. И двамата сме виновни. Беше еднократен полов акт с него.

Възможно  е и аз да съм заразил някой през годините, когато не съм знаел, че съм болен. Ние не казваме, когато правим секс, че сме ХИВ  позитивни. Да си болен от тази болест, все едно да си прокажен. Някои си мислят, че ще се заразят от докосване и прегръдка. Имам семейство и деца. Дълго време крих от тях. Понякога си мислих да не им казвам. Но бяхме се сдърпали за нещо, беше ми кипнало. Тогава им казах истината. Бяха шокирани. Не им казах, че съм се заразил от мъж от страх, че ще ги загубя. Бившата ми съпруга знаеше всичко. С жена ми се разделихме заради конфликти, а не защото съм гей . По време на брака си имах отношения с мъж. Гледал съм си семейството и моите задължения, не се чувстваше липсата, дори в леглото на жена си. Много роли ми се налага да играя. Всеки крие едно или друго.

Самото общество ти го налага, като те отбягва. Мислят те, че си опасност за тях. Прекратяват контактите си. Изтриват те от контакти, телефони, фейсове . Вече нямам контакти. За да мога да работя, съм давал фалшива информация. Случвало се е да лъжа и лекари, не е имало контакт с тях. Една сестра ми взе кръв и не си сложи ръкавици, макар, че и казах, че съм болен от СПИН . Ако я няма  тази стигма, всичко ще е наред. Всеки ще каже на партньора си, че е ХИВ -позитивен. Страшно е така да се живее. Някаква  вътрешна постоянна война. Всичко е маски. Моята маска е винаги да изглеждам весел и да не показвам мрака и самотата в мен. Опитвам се винаги да крия това. Зад маската е доста тъжен човек. Най-страшното е, че оставяме сами накрая.Просто чакам да си минат годините и да си отида. Ако покажа лицето си е равносилно да си сложа примката на врата. Искам да кажа на хората, че не съм страшен  и заразен.