Петък, 19 Октомври 2018, 11:11
Frognews
1| 4158 |29.05.2018

Фрогоко: Време е да пресечем аматьорството и популизма в отношенията с Русия

.
Румен Радев и Владимир Путин
Нашите предшественици отдавна са оставили в миналото зад гърба на конете си Азия и Евразия. Но днешната руска пропаганда у нас, в Централна и Източна Европа е отчасти асиметрично бойка. Време е да пресечем външнополитическото аматьорство и популизъм в отношенията с Русия на концептуално-консенсесуална, научна основа.

В обстановката на ерозия на международната система, на компрометиране на универсaлността на националния суверенитет, перестройката на Тръмп в САЩ , на международните конфликти; на амбициите на съдбовните геофактори за България, на „тандема на ЕС” и на 2-те милиардни по население държави, международните отношения се превърнаха в поле за игра без правила. Двамата ни върховѝ политици безспорно са наясно със съюзническите и партньорските задължения, но те явно схващат и нежеланието на голяма част от електората за пренасочване на руски ракети към България, децата ни да се превръщат в пушечно месо, да разравяме Добруджа «напук» или «под диктовка» на външни фактори. Едва ли президентът Радев и премиерът Борисов не отчитат, че безкритичното придържане към € - $ солидарност за ограничаване на връзките с Русия не ни донесоха насрещни компенсации. „Освен” международни арбитражни процеси за едностранно денонсираните енергийни договори, изплащане на солени обезщетения и инкасиране на перманентни фелдфебелско-„пом-политски” заклинания да спазваме солидарността. Плюс пробутване на визии да купуваме скъпо престаряло въоръжение и некачествени хранителни стоки. И толерантност към бездарната администрация в Брюксел, некадърен роден „елит” от послушковци + 50000 преки и косвени хрантутници на Сорош и сие.

 

Двамата ни висши претенденти за държавници би следвало да са наясно, че Русия е една от най-неподходящите арени за външнополитически ербаплъци и за персонални и/ли политически его-дуели. Свидетели сме как рояк калинки, в строй след владеещ/и главно елементи на телесния език (предимно целувачи) вместо чужди езици, направиха необходимото, за да изолират президента от изявите на Българското председателство. И на „Дондуков-2” решиха да контрират чрез еманципиране в лоното на българо-руските политически контакти. Оставам с впечатление, че чиновници от срещуположните тротоари на булеварда подкокоросват началниците си срещу другия.
А интересите на страната ни изискват единен, съгласуван подход със сложния за нас геополитически фактор Русия. Където военните паради и демонстрацията на сила са историческа традиция. Михаил Горбачов твърдеше, че военният бюджет на СССР е възлизал на 30-75% реално от бюджета, с преки и скрити в други параграфи разходи. В Стара Европа и в Западното полукълбо има съмнения дали тази съветска традиция е променена в Русия. Но в тактиката на руската дипломация за разединяване на европейските страни промени от съветската не са забележими. Поне в компетентната институция в държавата ни - МВнР, в лицето на все още налични външнополитически експерти в централата в София, би следвало да са в течение. Както и рутинираните ни посланици към ЕС в Брюксел, Москва, Берлин, вместо да заемат по-отговорни позиции за постигане на единодействие между премиер и президент, се съсредоточават около чиновническо послушание в името на кариерата и вероятно по-достойни пенсии.

 

Именно тези хора и институция разбират, или са обучени на курсове главно в САЩ за различията в понятията policy (= oпределен курс на действия, който се възприема и следва, т.е. политика) и politics (методи и маневри, ползващи интриги или стратегия за достигане на някаква позиция, т.е.политиканстване). Последното не е препоръчително с държава като Русия, с която ни свързва Освобождението от турско робство, близките езици и култура, добри междучовешки контакти, поне енергийна зависимост, десетки хиляди руски жилища в България. Но и много горчив опит, пренебрегване и загърбване, „обособяването на държавицата със столица в Скопие”.

 

Цели 3 месеца след 140-годишния юбилей на 3 март звучи несериозно през десетина дни да посетят Русия президентът и след него премиерът на България. Като васали от победена държава пред североизточната Висока порта ! Приет в Москва от руския премиер и изпил кафенце със съпругата си на Червения площад, българският президент трябваше да отпътува ч-а-ак в Сочи за среща с руския президент!? И в 6-минутния брифинг след разговорите Путин си даде труда да говори само 1 минута?
Р.Радев „призна” за 3-те провалени проекта, но никъде не чух да е изложил пред Путин историческата истина за пътя на българската писменост и култура към Русия. Или да е поискал разяснение по менторско-хашлашките нападки на патриарх Кирил, на Чижов и «политиците» Жириновски, Рогозин, Пушков, Толстой; на пропагандистите Соловьев, Норкин и т.нар. Багдасаров, на говорителката на РМВнР Захарова? Нито чух звук за връщане на присвоената част от българския държавен архив, нито извинение за унизителната медийна пропаганда по адрес на «каещите се неблагодарници българи-предатели». Може би пък премиерът Борисов да повдигне тези теми за българското национално достойнство ? Може би, но най-вероятно и вие да не вярвате в това, нали ?

 

Получи се анекдотичен протоколно-политически казус: визитата на пряко избрания държавен глава да бъде подгряваща на тази на министър-председателя? А за посещението на последния българската общественост да узнае чрез руските медии и Кремъл? Или това бе израз на своеобразна евразийска благодарност за балансираната позиция на България по Островняшките твърдения за аферата Скрипал с последвалата папагалщина в управляемата, дисциплинирана международна демократична общност ?

 

Като че ли визитите в Русия са планирани от професионален подигравчия с българското национално и държавно достойнство ? Или некомпетентно ?
Надявам се и в двете български конституционни институции да са разбрали, че в Протоколите за установяване на дипломатически отношения от 1991 г. и в Договорите за приятелски отношения и сътрудничество на България с Русия и с Украйна поотделно косвено е залегнала постановката, че Крим е част от Украйна. Без денонсации. Засега.

 

Борисов поне се усети да предшества посещението в Москва с визита в Киев. Без да омаловажавам доблестта на Димитър Пешев, свързан с икономически интереси с областта Юдея години преди подвига си, мисля, че в Украйна можеше да стартираме с паметни плочи на други хора. С по-големи заслуги за българо-украинското общение.
Далеч по-сложни са навиците на различните обществени групи в България в отношенията с Русия и крещящата НЕОБХОДИМОСТ ОТ ОСЪВРЕМЕНЕН ИСТОРИКО-ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЧИТ в българската ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА, във ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКАТА ПРАКТИКА, в «ДЪЛГОСРОЧНИ/ТЕ ОПОРНИ ТОЧКИ» на нашите политици и експерти с РУСКАТА СТРАНА ПО БЪЛГАРО-РУСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ на първо време на събитията по 2-те основни теми:

1. ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТУРСКО РОБСТВО.

2. СЕПТЕМВРИЙСКИТЕ СЪБИТИЯ през 1944 г. и последствията от тях.

Отделно: За участието на България в края на Втората световна война, бомбардировките на ВВС на САЩ и Великобритания (1943-44 г.).Ролята на «великите» сили; 1989 г., планът Ран-Ът, т.е. унищожаване на икономиката, вкл.”читавата” и пр. Еврофондовете - компенсация за загубените работни места, „ангария” в ЕС и САЩ.

По т.1 (Освобождението): Кои са възловите два руски мотива за Руско-турската Освободителна (за нас българите) война през 1877-1878 г.:
1. Константинополският вектор с ПРОправославно-славянско идеологическо натоварване (по формулировки на проф. Боян Чуков).
2. Подсъзнателна емотивна благодарност на руския царизъм и интелигенция с реализиране на конкретни действия на частично отблагодаряване за огромния и безценен религиозно-културен, в т.ч. езиков и човешко-ресурсен принос на БЪЛГАРСКИЯ СВЯТ (Волжка и Аспарухова Българии) за създаването на Русия, вкл. на Киевская Русь.
На практика, извън дълбоката ни признателност, преклонение и емоционална благодарност, подписването на Санстефанския предварителен мирен договор от двете воюващи империи има решаващо влияние като отправна точка за териториалното, организационно-административното и пр. възстановяване на българската държавност на основа укрепване на българската нация и народност. Благодарни сме и за това!

Европейската научна мисъл, в т.ч. в изследвания на световно признати учени-историци от Казан, Уфа, културолози от ранга на акад. Дмитрий Лихачов и др. солидни научни източници са единодушни, че:

 

1. Войната 1877-78 г. е последната крупна военна и външнополитическа победа на руския царизъм и мултиетническата му, преобладаващо европейска имперска войска. Високо се цени и българското участие и саможертвеност.

2. Summa summarum Русия има едва 3 еволюционно-цивилизовани етапа на развой: Първи: Kомпилиране на възможното от византийския държавен опит, Втори: БЪЛГАРСКИЯТ ЕТАП и накрая, Третият – руски. Според про/западни научни корифеи с чувство за хумор: Русия е вероятно не най-успешната СЪ-творба на предшествениците ни от Волжка и други Българии.

По т.2: Обявяването на война на Княжество България на 5.9.1944 г. от СССР, сътворяването на държава със столица Скопие, присвояването на държавните архиви, участието на България в Отечествената война са предостатъчно събития за критични резерви по тезата за „второ освобождение на България”, този път от фашизма.


Нашите предшественици отдавна са оставили в миналото зад гърба на конете си Азия и Евразия. Но днешната руска пропаганда у нас, в Централна и Източна Европа е отчасти асиметрично бойка. Българските русофоби се опасяват от „петата колона” на руското влияние, енергийната зависимост, контрол над стратегически стопански обекти, множеството руски частни имоти у нас, ежеседмичните излъчвания на руски филми по български телевизионни канали на нереципрочна основа. Фобите дори си задават въпроса къде всъщност се подготвя „Нова Русия”, в Източна Украйна или на българското Черноморие? От емисии по руски ТВ-канали и социални мрежи (предавания на Соловьев, Михеев, Мараховски и пр.) лъха на имперска грандомания и едва ли не подготовка на населението за война.

 

Време е да пресечем външнополитическото аматьорство и популизъм в отношенията с Русия на концептуално-консенсесуална, научна основа. През 1994 г. в управление «Източна Европа и страни от ОНД» (ИЕСОНД) на МВнР подготвихме концепция за развитие на отношенията с държавите от региона, с акцент върху Руската федерация. Съгласувахме я с ключовите ресорни министерства и тя бе внесена за одобрение в МС. Много вода изтече от тогава. Макар и без всенародно допитване сме в ЕС и НАТО, откъдето държави-членки и корпорации също нерядко се опитват да ни налагат волята си. Не безкористно! Но тази е друга гореща тема. Думата е за Русия...и за необходимостта от провеждане на координирана национално отговорна политика.

 

Д-р Огнян Гърков, л.д.р. посланик,
н-к управление «ИЕСОНД» на МВнР (1993-96 г.)

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Фрогоко: Мним свидетел ще „доказва” вината на Павел Александров 3| 5448 |30.04.2018 . Фрогоко: Турското знаме се развя над българско читалище по време на религиозен ритуал 7| 9603 |18.04.2018 . ФРОГОКО: Незаконен шеф пое Рехабилитацията в „Овча купел” 0| 7419 |17.04.2018 . Ген. Червенков: Тръмп играе едновременно и доброто, и лошото ченге 9| 5557 |11.04.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах