Не искам да опровергавам Плутарх, но трябва да отговоря на Антон Тодоров

Моята ответна реакция обаче е наложителна. Тя е провокирана, от наглата подигравка с авторитета на една национално отговорна структура, каквато е Служба „Военна информация“. Скалъпеното разследване за професионализма, на целенасочено подбрани бивши нейни служители, които аз лично познавам, придоби гротескни измерения. Става въпрос за телевизионното предаването на А. Т. Няма да коментирам биографията и журналистическите му изяви. Всеки може да се запознае с тях в Интернет. И понеже детската му мечта, да стане служител на специалните служби на времето, не се е осъществила, по основателни причини, сега той с настървение се нахвърля върху събирането на „доказателства“ за тяхната опороченост. Наивно и жалко, но отмъстително. Щеше да бъде и смехотворно, ако не беше фактът, че се мисли за „обективен“ анализатор и еднолично се е короновал за най-добрия специалист по въпросите за „комунистическото“ минало и „антидържавност“ в дейността на разузнавателните служби.

Налага се да припомним, че в края на 2015 г., с гласовете и на управляващата партия, беше приет „Закон за военното разузнаване“. В него подробно са описани целите, задачите и организацията на тази институция. Няма никаква разлика в закона, от съдържанието на регламентиращите до този момент дейността й документи. Едно от изфабрикуваните обвинения в предаването е, че оперативният състав зад граница, масово използва в информационната си дейност, преписани от вестници и списания сведения. Да, но в горепосочения закон сред определените за изпълнение задачи е посочено „добиване и анализ на стратегическа разузнавателна информация……“. В допълнителните разпоредби на закона е пояснено, че под „разузнавателна информация“ се разбира продукта, получен след обработването на данни и сведения, добити от „закрити и открити източници“. Т.е., допуска се при изготвянето на документ със стратегическо съдържание използването на информация и от открити източници.

Некомпетентността, граничеща с престъпление, избуява с разкриването на външността на бивши служители от Военното разузнаване, изпълнявали задълженията си „под“ или „на прикритие“, в различни български задгранични дипломатически и търговски представителства. Вероятно тези две форми –„под“ и „на прикритие“, за изпълнението на оперативни задачи на територията на чужди държави, нищо не говори на „образования“ водещ. Държане като на „слон в стъкларски магазин“ без да се отчита социалния и морален аспект на последствията за въпросните служители е, меко казано, неприемливо. Висша степен на некадърност е да съдиш за професионализма на някого, използвайки подбрани документи от кадровите дела.

Освен това би трябвало да се знае, че съгласно цитирания по-горе закон (чл.13, ал.3) Службата „осигурява мерки за защита и закрила на лицата, които работят или са работили, сътрудничат или са сътрудничили на военното разузнаване“. Въпрос на време е, коментираните в предаването бивши военни разузнавачи да поискат по съдебен път, чрез Министерството на отбраната, компенсации за нанесените морални щети. Много лесно биха опровергали излъченото в ефира обобщение, че „комунистическото” военно разузнаване е било „свърталище на пияници и бездарници“.

На бившите ми колеги от Военното разузнаване бих припомнил думите на Чърчил: „Истината е прекалено скъпа стока, за да не бъде охранявана от десетки лъжи“. Една повече, повишава нейната и вашата цена.

Генерал от резерва Стефан Стефанов, бивш заместник-директор на Служба „Военна информация” - МО, Otbrana.com