Как Гешефтурата не забеляза, че пари хвърчаха към джобовете на чиновници като салфетки в чалготека

Хубаво е някой да напомни на уважаемите прокурори, че вече  са я свършили тази работа и то перфектно. Проблемът е обичаен –след стряскащите констатации не следва нищо. Най-много някое величие да се изтъпани пред камерите и  да си изтупа малко позавехналия имидж. Абе, вятър и мъгла.  Още след трагедията край Своге, станала на 25 август 2018 г., при която загинаха 20 души,  Върховна административна прокуратурата стартира  мащабна проверка за състоянието на всички опасни участъци в страната, където има концентрация на катастрофи.

С нея бяха  ангажирани куп ведомства, като една от задачите им бе да установят каква е дебелината на пътната настилка, състоянието на знаците и разбира се качеството на маркировката. Месец по-късно резултатите бяха на лице. Очаквано проблемите лъснаха. Светкавично се дадоха предписания нередностите да се оправят. И както винаги се случва у нас  - глас в пустиня. Любопитното е, че държавното обвинение в този момент по неясни причини спести да съобщи на българския народ по колко скапани пътища му се налага да се движи.  

Ако прокуратурата реши да се зарови в собствените си писания от въпросния доклад, със сигурност ще установи, че проблемите, отбелязани в него преди три години, са си същите и днес.  Всичко опира  до един глобален въпрос – корупцията, пропила във всички нива на държавата – от пазача, до директора. Институциите, свързани с обезпечаване на пътната безопасност, които не са никак малко, бяха потънали до гуша в рушветчийство.

 Като салфетки в чалготека, пари хвърчаха към джобовете на чиновници на всички нива, за да не правят проверки на транспортните фирми, за да се дават шофьорски книжки „под масата“, за да си затварят очите за нередности, за да отчитат по веригата нагоре. Разкешва се поголовно за разрешителни, лицензи и каквото се сетите още. За всяко мърдане на чиновническата писалка, дори за всяко тяхно обещание. Практика, утвърдена по времето на борисовите кабинети.

За прокуратурата борбата с поголовната корупция, потопила България на дъното на всички европейски и световни класации,  се оказа твърде непосилна. Дали по заръка да се случва точно така, дали от некадърност или  незнание,  вече изобщо не е важно.  Очевидно е, че на този етап няма грам последствия за обвинението, което си стои като страничен наблюдател на корупцията и от време на време хвърля по някоя  сламки на удавниците. Колко хуманно, че се грижи за надеждата ни.  

Рушветчиите ще почакат, на ред са пътните знаци, ни каза днес ведомството на Каскета.  Колко прав е бил великият  комбинатор Остап Бендер, че „Спасението на давещите се е дело на самите давещи се“! Вече е жизнено важно е да си го припомняме всяка минута!

Невена Миткова