Огнян Гърков: За “европейската хидра” на брюкселската евроадминистрация

и ще попадне в южния пояс страни от Балканите до Португалия, които ще се превърнат в бежански лагери - първи етап от Плана за размиване на идентичността на европейските народи”.

От близо година справянето с пандемията ковид -19 и последствията й стана безспорен приоритет на ЕС и измести други многостранни политики на Брюксел, в т.ч. и миграционната. Но едва ли за дълго време след отшумяване на епидемията!

Контролираният мейнстрийм от СМРАД (=средства за масова реклама агитация и дезинформация) вкл. в България, понастоящем избягва темата, въпреки че по улиците на София не виждам пришълците от Африка и Азия да намаляват. Европейците сега се безпокоят много повече от ваксинирането, дори дали коронакризата не е опит за социално инженерство. Даже част от интелигенцията подозира, че в момента сме в състояние на биологична война, главно срещу инвалиди и пенсионери, от която печели едрият капитал и корпорациите за сметка на изконни жизнени права на мнозинството.

Обединеното кралство никога не се е чувствало добре и консолидирано в ЕС. Без да е системен проблем, случи се и логистичният и административен кошмар Брекзит. С надеждата ни да има консолидиращ ефект за 27-те останали! Английският език, въпреки, че е втори официален само в Малта и Ирландия, според шегаджии ще остане с френския като най-ползван език. И като език за отвъд-атлантически контрол!

Нашите предшественици преди векове са изминали еднопосочно азиатско-европейския преход и не виждам нужда да се връщаме от Европа отново към Ориента.
Проумявайки, че Европейският съюз е най-доброто място за България, глутница от национални „политици” продължи да злоупотребява с неговото име.

Статията за „Европейската хидра” на Брюкселския Коминтерн срещнах на видно място като евроскептична в някаква класация на свръх/политкоректни СМРАД и НПО. Ново в съдържанието й ще са събитията и промени на имена в Брюксел, САЩ, Париж (Макрон), София. През изтеклите 4,5 години властта в Щатите „се претъркули” от президентите Обама и Тръмп към геронтократичен Вашингтон. По вина на своята клика София не успя да осъществи поне едно от външнополитическите си намерения от 2009 г. насам – встъпване в Шенгенското пространство като пълноправен член, също в еврозоната, а вместо премахване на единствения, се сдоби и с втори мониторинг.
У нас се смениха президентът и - без особено значение - външните министри. За душевно увеселение И на дипломатическия корпус Външно се обзаведе с цял 1 Георг Г.
Изборите за Европейския парламент на 26 май 2019 г. доведоха до смени в ЕП, а през с.г. и до нов състав на Европейската комисия. Без обща външна политика, въпреки сложните абревиатури като ОВППС и /Е/ОПСО, след лейди Аштън и г-жа Могерини върховен представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурност стана Жозеп Борел. А креслата на Мартин Шулц, Доналд Туск, Жан-Клод Юнкер, Марио Драги бяха заети съответно от 4 други „нови първи” в „голямата петица”: Давид-Мария Сасоли (ЕП), Шарл Мишел (в Евро-Съвета), аристократката по произход от ”невисш карат» Урсула фон дер Лайен (ЕК) и Кристин Лагард (ЕЦБ). И петимата са граждани- представители на големите ДЧ (=държави-членки) от «Стара Европа».

В Колегиума (политическото ръководство на ЕК) от 27 члена 13 са жени, начело с чаровната и плодовита (със 7 деца) председателка фон дер Лайен. Дано процесът на феминизация на длъжността еврокомисар в Колегията е по-успешен от този в БгМВнР и неговите задгранични представителства (ЗП)! Защо ли? Преди дни бе медиализирана гибелта на наш младеж в жилищен дом в Мадрид. Майка му научава от наша телевизия и по предчувствие. Три дни пътува и търси помощта на родното посолство. Никакво съдействие! На журналистическо запитване от „Високата порта” изфъфлят, че на скръбната женица са дадени адреси на погребални бюра, които да изготвят нужните документи. Повече задължения консулът нямал! Вероятно консулската инструкция е преработена в прочиновнически бездушен вид? Според сайта на МВнР, съставът на ЗП-Мадрид е женско царство. С 11 обявени имена, начело с временно управляваща с юдо-саксонска фамилия и само един еднствен мъж, по административни въпроси със странно висок ранг - 1 секретар. От десетината жени, 3-та секретарка е шеф на КС + 2 "експертни сътруднички в КС". Останалите дами са с високи дипломатически рангове, списъкът им е неграмотно съставен. А консулската дейност бе нявга и хуманна!?!

От Брюксел комисарката ни, без да усвои френски език, както обеща, се върна в Световната банка. Бе заменена от местна снаха, третата поред българска еврокомисарка от 3 досега + Р. Желева, „пропаднала” на изслушването в ЕП. Нищо чудно на нашите козируващи полит-угодници да е зададена вечно дамска бройка за еврокомисар! Далеч съм от мисълта да търся оправдание за неуспешното ни раболепно участие в ЕК със сексуални или „политически” обяснения, още повече, че малцина дами участваха в криминалната приватизация като де-факто предварително условие за членство в ЕС.

Междувременно в страна от Централна Европа бе осъществен по същество демократично подготвен майдан, но „прогресивните сили не успяват” още в Чехия. В прогресивната феминизация на ЕК под ръководството на не особено успешната бивша немска министърка на отбраната порочно бе пренебрегването на представителство във висшата петица на ръководство на Евросъюза на по-малки държави, от Вишеградската група, напр. С не винаги покорните към версията на €-$-ценности на Стара Европа, включващи вероятно вече и казармена дисциплина за по-малките ДЧ от Нова Европа.

Промяна има и в политическия статут на цитирания от мен през 2016 г. автор на словосъчетанието “европейска хидра” Рихард Сулик, познат от мандата ми до 2010 г. в Братислава като създател и председател на тогава «интернетната» политическа партия «Свобода и солидарност». Впоследствие Сулик бе също така 15 месеца председател на парламента и 3 месеца и.д. външен министър. През 2015-2019 г. бе евродепутат (ЧЕП = член на ЕП), а от м.г. е вицепремиер и министър на икономиката, със своята ПСС, коалиционен партньор на управляващата партия на премиера Игор Матович.

ЕС е общност на националните държави, с наднационални теми като еврозоната, например. Съюзът е успешен също в научните изследвания, а според Брюксел се бил справил добре с миграционната криза !? Сериозен източник на мудността във вземането на решения и неефективност в действията - в сравнение с Русия и Китай, предвид различията в политическите системи - е обюрократизираният държавен апарат на ДЧ и на «Европейската хидра». Освен това - и с трудно доказуемата им корупция, недееспособността и липсата на мотивация у брюкселската администрация да си наруши рахатлъка с набелязване на искрено реални мерки, напр. за своевременна първоначална реакция на вирусната пандемия. Или въпиющата некадърност на ЕК за навременно снабдяване с ваксина на населението от пространството на ЕС.

Сулик е не само една частично успешна реплика на евроскептицизма на бившия чешки президент и водещ политик проф. Вацлав Клаус, когото познавах доста добре. Словакът е нестандартен политик. В анализ, публикуван в „Svobodný svět”, той бе лансирал тезата, че обикновените граждани на ДЧ на ЕС често не са наясно с нескромните финансови привилегии на съвременната либерално-лява европейска аристокрация, т.е. елита на Европейския съюз. Р. Сулик опростява базата за сравнения чрез смесване на монархическите с благороднически и аристократически рангове и титли, абстрахирайки се от руските понятия за дворянство (на по-низшите аристократи). НО: добре известно е, че социалдемократът Давид-Мария Сасоли, председател на ЕП (Европейския парламент), не се свени „да свързва двата края” с месечна заплатица от 29 000 евра (€). При средна заплата в България, колко?

Наистина, новата европейска аристокрация (НЕА) на ЕС може формално да бъде сравнена с нявгашните европейски крале, царе, принцове, войводи, боляри... Само във френския двор на Людвик XIV, прочут със жизненото си кредо „L'Etat c'est moi!“ (= „Държавата това съм аз”), според Сулик, се подмотквали около 5000 „функционери”, които бихме могли да наречем по-пейоративно, „откровени хрантутници”. Около тях са били на разположение други хиляди служители, чиновници, послушници...
Знаем, че в Средновековието в Българско, в съседните и в други несъседни земи към последната категория са били привличани главно Кириакстефчовци и тем подобни, но приблизително такава е била и матрицата в Европа. Днес обаче вместо царе, боляри и пр. имаме НЕА, т.е. Европейска комисия, Европейски парламент и Върховна служба за външни действия (политика). Най-вероятно с повишени възнаграждения след 2016 г.

Цитирам Сулик, с дребни ремарки: „Всеки (нео-евро-)аристократ си има своя прислужничество”/ибрикчийство, което се нарича секретариат. Секратариатът на Давид Сасоли е от 38 чиновници! Сред тях са шеф на Секретариата и заместници, които имат 8 асистенти и съветници. Други 5 асистенти и съветници отговарят за протокола и програмата със срещи. Допълнителни 5 се грижат за вътрешни работи, други 6 за външни. Работата с медиите обгрижват 8 асистенти. На разположение на Сасоли е личен сервитъор, шофьор и „Clerical asistent“ (вероятно само Господ знае що е това!).

По-низшите аристократи в ЕП се наричат заместник-председатели и също имат свои „дворове”, още по-низшите са евродепутатите. И те получават прилични пари за своите антуражи (общо по около 25 хиляди евро, в т.ч. за асистенти и канцеларии). Евродепутатите са единствените, които можем да избираме пряко като редови електорат и – по оценка на Сулик – „може би затова те не решават почти нищо”.

Да допълним Сулик. Белким е научил от тогава, че членове на Европейския съвет са президентите на Кипър, Франция, Румъния и Литва, които също биват избирани пряко в своите държави, а непряко – председателите на правителствата на останалите 23 страни-членки, чрез избор на партиите им от националните избиратели.
По същество в ЕК е сходно, но там НЕА е доста по-многобройна. Крал/царица е председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен с 29 хил. € месечна заплата. По-низшите аристократи са комисари (с по 24 хил. €), под тях са генералните директори с 22 хил. €, директорите (18 хил. €), зав. отделите (13 хил. €), личните асистенти (12 хил. €) и т.н. и пр. Само ЕК ангажира 24 хиляди души, а ЕС като цяло има към 60 хиляди служители с годишен бюджет, по свое усмотрение, около 10 млрд. €! „Това е истинска аристокрация, по-добре поставена от средновековната”, възкликва Сулик. „С разликата, че в миналото аристократите не са работели нищо, а днешните само имитират дейност. Т.е., измъдрят поредни недомислици с извинението, че подобряват живота. Забраняват ментоловите цигари, или класическите ел.крушки”, унифицират тоалетните чинии, кривината на краставиците и под. Подкрепят неефективните фотоволтаични електро-централи, а уж искат да развият най-конкурентноспособната икономика в света? Поне така са вписали в Лисабонската, а по-късно в Стратегия 2020. Инак потребяват много хартия, а по производство на документи Европейският съюз няма конкуренция.
По квотния принцип България е също представена в новата европейска high-каста, въпреки агро-труженическия произход, визаж и недоизяснено curriculum vitae на най-високоранговата ни нео-евро-аристократка в ЕК. В НЕА си извоваха тихи пристанища претърпял фиаско в родната политика екс-премиер, отморяват се няколко бивши министри, в т.ч. доскоро екс-външни. Никой от последните явно не е бил син на шифровчик, та да излази на по-високо платен рахатлък в ООН. Или в Световна банка!
На равнище маркиз-граф-барон в ЕП наред с иностранни ерудити, е!, понякога разнообразени с хокеисти, екс-порно звезда или устатници, нашата репрезетация варира между екс-номенклатурни рожби, „ербап” и в миналото политици като Ал-Йо (Ал.Йорданов), до преобладаващи полуневръстни роботни профили от „Партията-Победител на всяка цена”, през последните години. Или някой А. Слабаков!?

Сред аристократичния ни пролетариат преобладават бивши ескуайри (оръженосци) Санчо Панс/-овци/, които на времето, подбрани едва ли не от улицата, коленопреклонно ибрикчийстваха на тогавашните работещи еврочиновници при т.нар. screening и acquis communautaire, общувайки на broken English (развален английски) на базата на българо-шопски диалекти вместо да водят реални преговори за приемането на България в ЕС. Така изместиха рицаря-идеалист Дон Кихот, издрапаха местенца в ЕО-Брюксел и присвоиха титлата на бедния хидалго. За беда някои от тях израстнаха по стълбицата, върнаха се в България и заразяват с аристократизма на интелектуално-творческо безсилие, непоемане на отговорност и безкритично сервилничене. И развиха риск от професионално заболяване: хемороиди (маясъл) от нищо-не-правене.
Освен лакоми за постове европейски снахи, наскоро за 1-ви ескуайър на мисия на ОПСО (= Обща политика за сигурност и отбрана) на ЕС бе назначена българка. Известна като „съпругата на Йошката". Т.е. на бивш посланик в Германия (от екс-партията ОХДЦ), който на публична среща с командир Костов в ефир нарече немския външен министър Йошка Фишер "Йошката" и го определи като "събирач на гласове". И като бъдещ аристократ по женска линия нарани преследващ го немски полицай вместо с коня Росинант, с кола. Плебейски клюки, на аристокрацията се прощава по рождение!

Най-непопулярните избори не само у нас са тези за евродепутати. Не само, че кампаниите са скучни и кандидатите не говорят конкретно, но избирателите от опит научиха, че с 99% вероятност това ще е последната им среща с тях и в случай на успех.

Най-порочното в ЕС е, че т.нар. НЕА, освен евродепутатите - неизбирана в преки демократични избори, а назначавана – съставя европейското законодателство и правила, задължителни за държавите-членки, които тя самата (НЕА) безгрижно нарушава. А разходите възмездяват поданиците, в наше време – данъкоплатците!
Ако си въобразяваме, че живеем в действителна демокрация, нека отговорим на реторичния въпрос на Рихард Сулик: „В какви избори да участвам, ако не искам напр. господата Сасоли, Мишел, Борел; госпожите фон дер Лайен и Лагард, и други челни представители на ЕС, които никой не е избирал, да продължават да решават моята съдба?”

Отговор: „Няма такива избори, аристокрацията не се подлага на избори!”

Същият въпрос резонно можем да зададем и у нас: Защо да издържаме раздут диктаторски апарат от безмислени чантаджии, който след избори се поразчиства, но следва почти неизменно разрастване; паразитира върху човешкия живот и става все по-неефективен и корумпиран?

Явно е, че евроаристокрацията няма капацитет или не умее да овладее корона кризата. Остава да се подсигурим сами в Родината, дори да е по иронизираната севернокорейска доктрина „чучхе”. Въпреки, че България няма алтернатива на ЕС и трябва да се включва най-пълноценно в процесите, но отстоявайки и своя осъзната национално отговорна политика. На първо време обаче, нашите политици трябва да престанат да пригласят на фалшивата информация, че сме нетен бенефициент от ЕС.

Нетен бенефициент сме единствено по пропагандни критерии на брюкселската аристокрация: като изключим няколко вида такси солидарност, наказателни и пр. Вече цитирах през м.м. в медии проф. Иван Ангелов, член кор. на БАН, според когото по най-груби оценки, ползите от членството в ЕС възлизат на 45-50 млрд.лв., а загубите на 150-170 млрд. лв. „Одрусали и обрулили” са ни предостатъчно за много десетки години напред. По други източници, като изключим загубите от приватизации, концесии, изтичане на мозъци и емиграция, 4-5 вида трикове за износ на национален доход, за 1 десетилетие към 24.04.2020 г. сме внесли в „хазната” на ЕС 24,5 млрд. €, а генетичните ни подлизурковци и тумбата около катуна на„Шайката”(по Антон Тодоров) е „усвоила” 16,5 млрд. €. И във връзка с Брегзита ни предстои увеличение на вноската с 4,17 %.

В заключение: 1. Не би следвало да се поддаваме на външен натиск, а да удържим позицията по Повардарието. Т.е., за пръв път, след много години, да покажем характер пред Евросъюза. 2. От м.май м.г. ЕК отложи заради ковида Конференцията за бъдещето на Европа, планирана като двугодишен дебат за бъдещето на Европейския съюз на тема: задълбочаване на интеграцията или повече правомощия на националните държави. Най-подходящият форум да обявим политическа воля за предоговаряне на клаузи от Договора за присъединяване, като вече имаме яснота и консенсус какво точно и готов проекто-документ! Българското участие в Конференцията би било добре да бъде предшествано от дебати – в Народното събрание - за бъдещето поведение на делегацията в ЕС с акцент и български принос, а не само да чакаме подаяния от Съюза. 3.МВнР би могло да опита да изготви проекто-инструкции против изнудвания или заплахи със закони с цел достъп до еврофондове срещу промени в Конституцията в частта какво е брак. 4. Народното събрание - да обезпечи нормативно забраната за осиновяване на деца от хомосексуални и ЛГБТИQ бракове. 5. Следващият състав на НС би могъл да канализира с нормативни актове законовата и предотврати категорично незаконната миграция. 6. Да опазим ЕС от нападките и попълзновенията на Русия и КНР и от двойните стандарти на САЩ! Но без да накърняваме традиционните двустранни отношения с всяка от трите империи.

д-р Огнян Гърков, с л.д.р. посланик, член на БДД, СБЖ