13| 7064 |23.11.2020 НАРОДЕН ГЛАС

Психолози от БАН: Голямата тревога от март 2020 се завърна при българите

Нивото на тревожност сред българите се върна на високите стойности от март 2020. Това става ясно от данни от проучване, проведено от департамент ”Психология” в Институт за изследване на населението и човека към Българската академия на науките.

Обръщане на тенденцията по отношение на оценката на мерките, които се предприемат от държавата за борба с разпространението на коронавируса, където от силно одобрение през март, когато 84% подкрепят мерките на правителството, се достига до 35% оценка в положителната част на скалата понастоящем, отчита още третото проучване на Департамент „Психология", посветено на реакциите на стрес и начините за справяне с него в условията на разпространяваща се инфекция от коронавирус в България. Настоящото изследване е проведено онлайн с 673 изследвани лица, като въпросникът е разпростаняван чрез социални мрежи и сайтове в Интернет.

Данните показват, че 6% от извадката вече са прекарали болестта, а 5% в момента боледуват. Рязко се увеличава осъзнатата преценка за завишен риск от заразяване, като 60% считат, че рискът е почти без възможност от избягване. Това оказва влияние върху спазването на мерките. Няма промяна в спазването им, сравнено между трите вълни на изследването.

Сред участниците има дълбоко разделение по отношение на доверието в информацията за пандемията. Това само по себе си прави управлението на кризата много сложно. Аудиторията на изследването е почти по равно разпределена в двете посоки на скалата. Натрупвания има в полюсните мнения и в средата, който индикатор води до затруднение в преценката за управлението на кризата.

Тревожността се връща в старите нива от началото на март 2020, когато средната стойност е 5.4, сравнено с настоящите данни 5.55. Профилът на изследваните лица, които преживяват висока степен на тревожност, е хора, които работят от дома си, такива, които живеят в малки населени места, и участници в изследването, които боледуват от Ковид-19 към момента на провеждането му.

Интересен е резултатът, отнасящ се до използването на технически средства за комуникация, където продължават да се отчитат силни бариери и отричането на помощните средства за поддържане на адекватен социален контакт.

Изследването не показва промяна на нивата на песимистични нагласи. Силно се скъсява разликата в отчитаните страхове спрямо Ковид-19 като болест и икономическите последствия от кризата. Намалява страхът от финансови проблеми, вероятно свързано с предприетите мерки от правителството и се увеличава страхът от ковид пандемията, поради несигурността от ефективната работа на здравната система.

Най-често използваните стратегии за справяне със стреса не се променят от предишните вълни на изследване, а именно - наивен оптимизъм, поведенчески копинг и емоционален копинг.

Поради неопределеност на продължителността на здравната криза данните подсказват необходимост от промяна на комуникацията в щадяща посока спрямо нарастващия брой хора, които са включили максималния си психичен капацитет за справяне със стреса в кризисната ситуация.