Тези промени се наричат епигенетични и целта им е да регулират активността на определени гени, като част от тях могат да се предадат на следващите поколения.

Учените посочват, че еволюцията чрез генетични мутации и естествен подбор е бавна, но за разлика от тях епигенетичните промени са значително по-бързи и по-гъвкави. Опитите с морски свинчета показват, че те могат да се изявят дори при две последователни поколения.

Епигенетичните реакции могат да помогнат на организмите да се справят, но те не допринасят за по-бързо приспособяване, тъй като не влияят на генетичната секвенция. Те обаче биха могли да „спечелят“ време, през което видовете трайно да се адаптират към по-топъл климат, уточняват биолозите. Досега имаше доказателства за епигенетични реакции към топлина при корали, плодови мушици, птици и риби, но за пръв път такива се наблюдават и при бозайници.