Бизнесът губи 400 милиона лева от сливането на празниците

А сметките на работодателите показват, че при сливане на почивни и работни дни между Великден и Гергьовден, както и за 24 май, този месец ще се работи само 18 дни за сметка на 13 почивни.

Репортаж на Нова телевизия от неделя показва, че във фабрика за производство на детски обувки, например месец май сериозно обърква плановете за производството, което достига до 100 000 чифта годишно.

"Като цяло е добра новина, защото всеки иска да си почива, но ние имаме сезони, гоним срокове, така че после се получава едно натоварване", споделя Ивайло Ангелов, служител във фабриката.

Потвърждава го и шефът му. В месец с толкова почивки се произвежда по-малко, а заплатите си текат.

"В крайна сметка продуктът ни става по-скъп и ние сме притеснени от сроковете, в които трябва да го произведем", смята собственикът на фабриката Иван Колев.

И ако във фабриката почиват, то фирмените магазини работят на пълен работен ден. Дори тогава обаче работодателят е на загуба, защото клиентите отиват да празнуват извън града.

Ефектът от сливането на празници е негативен, смятат над половината от работодателите у нас. Това показва проучване на Асоциацията на индустриалния капитал. Едва 8 на сто - основно в сферата на транспорта и туризма, печелят от дългите почивки.

"Дори ние да почиваме, партньорите ни в чужбина работят с пълна пара. А при отработването в събота пък по традиция никой не е толкова продуктивен", коментира Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал.

Така смятат и 65 на сто от работодателите в допитването. 23 процента пък подкрепят идеята празниците да се пренасочват в понеделник или в петък с решение на Министерския съвет.

Подобна практика имало в Англия и Канада. Дори празникът да е в четвъртък, почивката се дава на следващия ден.