Като че ли имаме два социални свята в България – на градския елит, който се възползва от системата и който обаче е достатъчно малък, но затова пък с власт, и на една огромна периферия в малките населени места, където социално-икономическото положение постоянно се влошава. На фона това обаче възниква въпросът автентична ли е организацията на Велизар Енчев. Не са един или два примерите за инженерно-политически проекти. Опасявам се, че случаят е такъв. Може да служи като отдушник на определени социални напрежения. Рано е още да се каже, продължава политологът.

Не съм убеден, че това са хората, които ще дадат автентични и работещи идеи за начина, по който тези обедняващи прослойки ще могат да се включат в политическия процес. Може да се окаже, че изведнъж властта ще се съсредоточи в малки групи в обществото. Това може да доведе до експлозия в политическата система. Това са процеси, които се отнасят не само до България – виждаме ги в Гърция, Испания, посочва Делийски.

Интересно ще бъде каква ще е реакцията на останалите политически сили. Когато се направи политическа заявка за представителство на социалните низини и на социалните губещи, обикновено елитът започва да нарича това популизъм. Сега трябва да очакваме да се появяват съмнения откъде се финансира организацията на Велизар Енчев, кой стои зад него... , предупреждава Делийски.