Кръстев: Заиграването с протурска или проруска политика е страшно

Много често самото общество се разделя между един и друг случай и затова си мисля, че постепенно започваме да виждаме каква е цената на неработещите институции и натрупаното недоверие към тях. За жалост това не е проблем само в България, констатира Кръстев. Все повече виждате хора на улиците, които мислят че няма кой друг да ги защити, освен те самите, излизайки на улицата.

В момента е времето на институциите да докажат, че наистина могат да дадат справедливост на хората, да покажат, че са чули всички гледни точки, но няма да позволят хора с власт да избягат от правосъдието. Много от нещата, които стават у нас, са си наши български, но недоверието към институциите и общо към политическите елити е общо. Хората имат усещането, че никой не мисли за тях. Появява се усещането че не те разбират и са готови да излязат на улицата, но това също има своята цена, защото на улицата се сблъскват не просто хора и институции, а често и самото общество се разделя на две.

 

Уличният протест в Кьолн е справдедлив, но проблемът с този тип реакция, когато всички хора са на улицата, започва да поражда страхове от другата страна. Тогава пък започват да се страхуват мюсюлманите, които живеят в Европа, на свой ред и те започват да излизат на улицата и да търсят своята справедливост. И сега си даваме сметка какъв е смисълът на институциите. Смисълът им е да не се оказват хората един срещу друг на улиците, защото тогава протестът днес ще прерасне в сблъсък утре, обясни Кръстев.

Затварянето на границите не е проста работа. Границите обаче трябва да се пазят по друг начин. От тези 60 милиона емигранти, които обикалят света, повечето са в Африка, затварянето на границите предполага също какво правиш извън Европа, за да ги задържиш там. Защото, когато хората бягат да спасят живота си, е много трудно да ги спреш. И спреш ли ги с насилие, трябва да очакваш и насилие от тяхна страна. Ако погледнете как изглежда светът сега и как през 2006 г., ще си дадем сметка колко много неща са се променили. През 2006 г. световната икономика расте с над 5%. Две от страните с най-голям ръст и изглеждат най-проспериращи са Турция и Русия. Сега описваме свят на страхове, а тези две страни са в тежка икономическа криза. Ако преди 10 години бизнесът като че ли можеше да не се занимава с големите политически въпроси в света, сега вече големите компании се държат, сякаш нямат национални паспорти.

 

И за страни като България, проблеми, които довчера изглеждах просто като икономически, сега изглеждат като проблеми на националната сигурност - корупцията например.

 

При това напрежение между Русия и Турция от какво трябва повече да се страхува България? Че Русия ще спре газта или че Турция ще пусне бежанците. За този тип нова ситуация най-важното е, че всичко, което преди ни караше да се чувстваме по-сигурни, бе фактът, че сме взаимосвързани. Сега това ни плаши.

 

Едно от най-страшните неща, които България може да допусне, е Русия и Турция да формират своята политика на наша територия. Виждаме го в разцеплението на ДПС. България вече не може да си позволи да се държи по този начин. Тази консолидация трябва да търси обществото и затова европейската идентичност на България е изключително важна. Става дума за две големи страни, бивши империи и всяко заиграване на България с протурска или проруска политика носят проблем за България, която не може да се затвори нито икономически, нито политически.

 

И тъй като сега е модно да се говори ще удържи ли ЕС или не, страни като България, които са в периферията на съюза, биха загубили най-много. Един 1 милион българи живеят в този С. Как би изглеждал животът им или животът на хора, които искат децата им да учат в Германия и изведнъж се окаже, че трябва да плащат такси на чужденци, а не на граждани на ЕС. Всички тези въпроси са важни и може би е време да се държим като страна, която е в ЕС, а не като страна, която наблюдава ЕС отвън, смята Кръстев.