"Курск" потъна в НДК пред журналисти и политици

Путин отговаря: "Ако човек си мисли, че може да нагласи всяко нещо, значи е пълен идиот. Здрав човек, с нормална психика и нормална памет не може  винаги да нагласява всичко".

Четиринайсет години по-късно премиерът Орешарски, лидерът на БСП Станишев и лидерът на ДПС Местан се опитаха да опровергаят Владимир Владимирович.

 

Организираха нещо, което нарекоха пресконференция и заявиха, че на нея всеки ще може да зададе незададените досега въпроси. Неуспешен опит, но очевидно усилията в тази посока ще продължат.

 

Камерите, отразяващи събитието, показаха видни и не толкова видни, но добре облечени журналисти, някои от които си бяха бучнали дори папионки за по-голяма достоверност. Забогатели и с дълъг стаж в бранша дами се бяха подложили на нечовешки изпитания, за да изглеждат добре. Донякъде успешно, поне отдалеч. Ако някакъв бизнес не е в криза у нас, то това е естетическата хирургия плюс козметиката.  

 

Мероприятието, защото то бе именно такова, стартира с въпрос, който се отнасяше за светлото бъдеще. Отговорът на тримата тенори, ако мога да си позовля подобна шега към важните говорещи, бе съдържателен, обемен и правилен. Не мога да повторя точо какво бе съдържанието, но бе изречено сериозно, стабилно, отговорно и с подходящо подбран тембър.

 

Последваха други правилни въпроси и още по-правилни отговори.

 

Личеше, че организаторите са се готвили сериозно. Да пита първи микрофон. Благодаря. Моля ви, давам думата и на втори микрофон. Благодаря. Задайте следващия въпрос. Благодаря.

 

Беше страхотно. Като на курс по обноски. И всички лъскави, прилежни, вежливи, трепетливи. Само една дама от братството се опита да играе ролята на винаги неочаквания поручик Ржевски. Получи се нелицеприятно доказателство, че всичко под глазурата е доста глуповато, безсмислено и семпло. Що да не си го кажем: политиците искаха да покажат, че не им пука от журналистите. Журналистите от своя страна показаха, че на политиците няма защо да им пука от медиите.

 

Извинявам се, че не мога да ви запозная с всички зададени въпроси и всички дадени отговори на медийната политико-правителствена театрална премиера, но първо не бях сред поканените и второ - не запомних нищо конкретно от това, което излъчваха телевизиите. Нямаше да се учудя, ако по средата на събитието се бе отворила вратата и се бе появил Тодор Живков - неговият дух, рабира се. Не за друго, а за да пусне някоя шега или да разкаже виц за себе си, за разведряване на обстановката. Абе, защо няма вицове за политиците на прехода? Сетих се: много са сериозни, отговорни, важни и скучни. Такива народния хумор не ги лови. Май и народния гняв...

 

Не мога да изброя също всички главни редактори и медийни босове, които присъстваха, но бъдете спокойни: които са по вечери и обяди с политици и управляващи бяха със сигурност. Те са там от двайсетина години. С важните си въпроси, разбира се, наричани от някои кой знае защо актуални.

 

Политиците ни не се изложиха за пореден път. Те толкова могат, такова им е въображението, а и тактиката им е такава, и стратегията. Говорят без да казват нищо важно, защото важното никога не е за казване.

 

Изложиха се журналистите, но това не е новина. Дори не съм сигурен дали е жалко или добре, защото реалността, дори с пудра и лифтинг, си остава реалност. Нашата е такава.

 

И още нещо. Когато в онзи разговор преди 14 години Лари Кинг попитал Путин какво точно е станало с атомната подводница "Курск", Владимир Владимирович отговорил: Потъна.

 

Никой обаче не се сети да попита тримата тенори в НДК, какво всъщност стана с България. Не че не знаем отговора.

 

Огнян Стефанов