О. Минчев: Копелетата от библиотекарско-позитанската шайка ни бият с много нули

Минчев продължава: Тъжната истина е, че се провалихме в опита си да създадем цивилизована българска национална държава след 1989 г. Властта и парите останаха в ръцете на гореизброените наследници на съветската колониална администрация - БКП, която управляваше България половин век. Те никога не са могли да правят нищо друго, освен да служат на московските си господари - както и да се наричат те: постсъветска енергийна олигархия, репресивна вертикала на властта.

Но думата не е за тях - думата тук е за нас. След като водихме епична битка с рухналия вече комунизъм, след като им подарихме икономиката и държавата, един ден осъмнахме със съзнанието, че ни управляват хора, по-прости от нас - забележете, не по-глупави, а именно по-прости. Добро утро! Милиционерските генерали от ДС ограбиха всичко зад димната завеса на мутренския произвол, който самите те режисираха и проведоха, за да осуетят най-важната задача пред една възраждаща се нация - възстановяване или създаване на независима и отговорна национална държава.

Днес, 27 години по-късно, милиционерските генерали вече не дават заповеди и команди - те дават кръв и урина. Законите на битието са еднакво безмилостни към всички. Днес заповеди и команди дават шофьорите им, охранителите им, прислугата им от бившето УБО, оглавили масонското движение и всички други елитарни форми на социален живот, след като завлачиха националния капитал, националното достойнство и остатъците от национална държава на българите.

Повтарям - това се случи пред очите ни, докато ние водихме идеологически спорове "добър стопанин" ли е държавата, трябва ли някой да се меси на "свободния пазар", комунистите ли са по-опасни или многобройните им посткомунистически превъплъщения. Мафията дойде на власт, защото нямахме знанията и опита поне да я ограничим (като поляци и унгарци), ако не можем да я спрем. Сред разрухата на поредните идиотски червени правителства, сред бандитизма на царския проект, сред гнусната завера на Сарая, Позитано и Враня, постепенно изплува един стар и добре познат образ - образът на Човека от народа.

Човекът от народа, скъпи сънародници, е най-големият връх в развитието на ерзаца, който замества независимата българска държавност след разгрома на Третото българско царство. Човекът от народа обживя и обрастна около варварската система на съветския болшевизъм, наложена ни след 1944 г., превърна я в по-поносима кошара - ако предпочитате кочина, в която за послушните и за тарикатите имаше крилце или кълка, а за недоволните - сопа. Работници, селяни и интелигенция - в един и същи строй, всеки според мястото си, всеки според татрикатлъка си, всеки според късмета си. И до ден днешен скърбят трудещите се за благините, които им даде Човекът от народа...

Затова неговото завръщане в нов образ отново е равнозначно на спасение. И не само за нишите духом... Той отново обрастна и обживя бруталната действителност на мафиотския посткомунистически разгром, давайки надежда на мнозина, че мисли и чувства живота като тях - "Аз съм прост и вие сте прости".

Всички, които предричат скорошния му край ще трябва да се сблъскат с неговите жилави корени в жизнеутвърждаващия скептицизъм на оцелелия след много патила българин - "Ела зло, че без тебе по-зло..." И то си е така - махнем ли този, ще трябва отново да се сбием пряко с библиотекарско-позитанската шайка и Сарая. Не че имам нещо против - въпросът е с какво ще им излезем насреща? Досега тези копелета ни бият с много на нула... Е, хайде - с много на има няма половин-един гол от наша страна.