НЕЩО ПОВЕЧЕ

Мартин Минков, кор. на БНР, Скопие

Чудни неща се случват по нашите географски ширини. Балканите все намират начин да смаят останалия свят. Сам по себе си неразбираем за мнозина, спорът между Македония и Гърция за името на бившата югославска република спусна бариера пред Скопие за евроатлантическата интеграция на младата държава. Логично бе да се очакват по-големи усилия за решаване на спора чрез постигане на взаимно приемлив компромис. Вместо това, май ще станем свидетели на “ново чудо”: подготвя се издигането на най-грандиозния паметник на Александър Велики – но не в Гърция и родната му Пела,а...на централния площад в Скопие.

22 метра! – височина на осеметажна сграда,10-метров постамент и 12 метра бронзов паметник на античния пълководец,яхнал митичния Буцефал...Щял да бъде обърнат на юг – не само защото нататък е Гърция, ами ако гледал на север щяло да изглежда, че заплашва Скендербег, вече яздещ бронзов кон от другата страна на Вардар.Тук и посоките са политика. Вместо имената на държавите най-често се употребяват изрази като “южниот” или “источниот” сосед. Та, ”Южниот” сигурно ще бъде във възторг от скопския проект за “овековечаване” на Александър като символ на “македонскиот идентитет”. Изправена пред яхналия Буцефал пълководец, застрашително размахал меч от скопския мегдан, Гърция неминуемо “ще омекне”. Ще приеме “реалностите” – името на новата държава, езика на хората и най-вече тяхната антична идентичност. Спорът приключва, остава само лош спомен, а всички вкупом се прегръщаме в общото евроатлантическо семейство...
От Централния площад в Скопие – столицата на “мира и етническата толерантност”, както се самоопределя Република Македония, ще ни гледат “нейните” герои. Защото Александър е най-велик и голям, но далеч не е единствен.

Площадът, съпоставим впрочем с площадите на много областни градове у нас, ще се превърне в истински музей или “мавзолей” на открито - с паметниците на “македонските “ царе Юстиниян и Самуил, на Гоце Делчев и Даме Груев, които качени на коне, каквито никога на са яздили приживе, сега ще охраняват Каменния мост на Вардар, зад който вече ги чака Скендербег. Има и още – светите Кирил и Методий, разбира се... А зад всичко това стоят между 10 и 30 милиона евро на данъкоплатците – в момент на глобална криза, когато в Македония по официална статистика рекордната безработица надхвърля 34 процента.

И тук навсякъде бяха обявени финансови съкращения. С едно изключение – ресорното министерство и общината, отговорни за паметниците на “македонската идентичност”. Средствата за тях дори са увеличени. Монументите се леят в Италия, по проекти на скопски скулптори. Ще ги транспортират по море през Албания. През далеч по-удобното солунско пристанище някакси не става...А докато статуите дойдат, на Централния площад в Скопие ще се гради огромен фонтан. В средата му, за първи път в света, ще бъде поставен 10-метровият постамент, а върху него –Буцефал и Александър, оградени от воините на всепобеждаващата македонска фаланга! Само `дето ще скрият от погледа голямата реклама с логото на най-популярната бира: ”Скопско – и се е можно!”

“Напред, към античното бъдеще!” гласи оксиморонът, превърнат сега в държавна политика тук.