Оптимистът, песимистът, реалистът и циникът за срещата ЕС-Ердоган във Варна

А) Оптимистът (от ГЕРБ например) вероятно би отговорил за почти епохалната /едва ли не/ посредническа роля в „Тристранната среща в духа на Българското председателство” за установяване (възстановяване, реактивиране – зависи от стила, темперамента, характера на О.) на диалога между висши блюстители на ЕС и турския президент;

Б) Песимистът, че българският премиер би изпълнил ролята евент. на хотелиер-администратор + сервитьор, който настанява гостите на масата, обслужва ги по техен вкус и прищявки. Но не досажда на Гостите-Началници, че при тези заплатици и невнесени здравни осигуровки от работодателя живее на един бакшиш; жилището му има нужда от ремонт; или че изучава английски език за „да се вреди” като берач на ягоди и пр.

В) Реалистът, вместо да се извинява с етика, с тактика на преговори и изисквания на дипломатическия протокол, би констатирал, че „26 март е Денят на Тракия!", и  би „изстрелял” директно (biz bize):

а) Щом Гърция и Кипър поставят условия за реализация на срещата в Евсиноград или Варна, нима България не е подложена системно на публичните мегаскандални „масали” (при по-дипломатичен изказ: „изхвърляния”) на османидския самодържец относно „душевните граници на Турция“?

б) Да не би, след Иван Башев през 60-те години на м.в., България отново да е поставила забележимо в двустранен план въпроса за компенсации на „разорените”,по акад. Милетич (= подложени на разорителен геноцид), българи от Западна Тракия?

Г) Циникът би добавил, че щом премиерът на РБ си топли чорбицата банкенска на международна арена, защо изолираният в случая български президент пропуска да повдигне двата проблема поне медиално? Защото „отпорът на МВнР” по Ердогановите блянове и мокри сънища бе поредно анемично фърфоро-ломотене (= на бърборене).

Автор: д-р Огнян Гърков, с л.д.р. посланик, член на БДД