Вторник, 12 Декември 2017, 00:56
Frognews
8| 6112 |26.09.2017

Геополитическото счетоводство в съдбата на проекта «Кримска Калифорния»

.
Ако се абстрахират от украинската, руската + родната грантова пропаганди, „фило-фобско непредубедени българи” се затрудняват в отговор на въпроса: дали Крим бе анексиран - без общоукраински референдум - или «спасен за РФ» от украинизиране, редуциране и етническо претопяване след регионалния референдум?
Елцин и Кравчук форсираха разпада на СССР, а след пет от общо осем промени в статута на Севастопол, Русия се съгласи през 1997 г. да плаща огромни пари за тамошната база на ВМС.

През 1991-1992 г. България и други „новоевропейци/?/” подписаха протоколи за установяване на дипломатически отношения и Договори за приятелски отношения и сътрудничество с Русия и Украйна. В тях Крим се подразбираше като част от Украйна.
За да разберем в дълбочина еволюцията на морално-политическите аспекти на проблематиката Крим, наред с историята му, следва да се върнем към многостранните причини за октомврийската революция в Русия преди век, мотивите за политическо и спонсорско поведение на Германия и щатски банки на екс-хазари към РКП/б/.Също - на визиите в САЩ, Русия и в света за създаване на еврейска държава, на правителствените политики на САЩ, на Ленин, на Сталин при РСФСР и СССР, на междуетническото съжителство в Крим. И на sui generis сделката за Аляска.

В условията на хибридно-информационни войни се нароиха Антон-Тодоровци и прочие автори, бълващи книги по единствен информационен източник. За читателя е трудно да се ориентира в автентичността на фактологическия материал. Политолози и медии правят изводи от еднократни изказвания на политици. С предварително заложени полит-проекти се прехранват и съзнателни дезинформатори-пропагандисти.

В книгата си «Путин и Тръмп. Как ще поделят света» на стр.136 (М., Алгоритм, 2017) А.Немиров се позовава на твърдение на бившия топшеф-разузнавач М.Маломуж /от Киев/ във в-к «Факти», че след няколкодневни преговори на тема Крим в неутрална държава «някаква неофициална делегация» (с намек от световното задкулисие) заставила Москва руската армия да не навлиза в континенталната част на Украйна.
Въпреки, че част от евреите ашкенази оспорват хазарския си произход, идеята за създаване на еврейска държава на територията на някогашна Хазария - т.е. между Черно и Каспийско море, вкл. Азовско, в т.ч Крим, други части от Украйна, Северен Кавказ и южна Русия - бива възобновявана периодично. А Крим е ключ на Русия за излаз на Черно море, отвоюван през 1783 г. През 1854 г. Руската империя губи война срещу Турция, Англия, Франция и Сардиния, но макар и победена удържа Крим след 11-месечна защита, в която загиват дори легендарните адмирали Нахимов и Корнилов.

За проекта «Кримска Калифорния», срещал съм и «...Флорида», достоверни автори ми се струват проф. Михаил Станчев (Харковски университет), Иван Конев от блога grigorsimov (11.03.2014 г.), Венцислав Михайлов (факти.бг: «18 май 1944 г. Сталин депортира кримските татари»), Кр. Иванджийски («Зад кулисите на войната в Украйна», май 2015 г.) и доц. д-р Стоян Влайков (в-к «Златна възраст», 1.9.2017 г.).
След поражението на ген. Врангел през 1920 г. червените заварват в Крим летни вилни имоти за царското семейство, на помешчиците и дворяни. Плодородните земи владеят немски преселници и евреи. След премахване на привилегиите те «не желаят да хранят Москва». Германия е сломена, Русия няма приходи да изхрани населението и за заплати на червеноармейци, работници. Доц.Влайков пише в пряк текст, че през 1921 г. Ленин като председател на правителство заложил Крим в банката на Джордж Рокфелер (1839-1937 г.) в САЩ за сумата от 50 млн. долара. Ако до 1954 г. дългът с лихвите не бъдел изплатен, Крим трябва да бъде предаден в собственост на САЩ.  Рокфелеровци започват да разпределят полуострова между 200 от най-богатите щатски семейства, предимно евреи. Акции получават бъдещият президент Франклин Делано Рузвелт и съпругата му (поотделно), Джордж Маршал, Хувър, Варбург.... С тези долари Сталин е индустриализирал СССР до началото на Втората световна война (ВСВ).

Известно е, че в началните периоди на болшевишкото управление евреи заемат 85 % от всички ръководни постове. През 1923 г. Москва е посетена от бен Гурион, считан за основател на Израел. През януари 1924 г., по предложение на тежко болния Ленин, под редакцията на Бройдо, Розин и ръководителя на еврейската секция на РКП(б)  Абрам Брагин, Политбюро гласува създаване на Еврейска съветска република - в Крим и южни черноземни области на Украйна, Русия, Абхазия. Не достига 1 глас за приемане на постановление. ''За'' гласуват Бронштайн (с порусеното име Троцки), Апфельбаум (...Зиновиев), Розенфелд (...Каменев), Бухарин, Риков, Чичерин и Цюрупа.
През 1926 г. в СССР идва ръководителят на JOINT – Щатско-еврейски обединен разпределителен комитет - Джеймс Розенберг, лансиращ дългосрочните ционистки политически планове. JOINT предложил на Сталин таен договор за помощ за "развитие на промишлеността, западни технологии и финансиране на комунистите в Европа". JOINT дава 900 милиона долара годишен заем, изплатим през 1945-1954 г., но иска в замяна Сталин да заложи Крим и още няколко милиона хектара плодородна земя, като при неизплащане на дълга, там да се появи еврейска Кримска Калифорния.

Нищо ново, белетристика и преразкази, вкл. на противоречиви данни! За да оценим морално-политически и юридически поведението на руската и щатската страни, и на техните активни по казуса граждани по произход от богоизбрания народ, са нужни оригинални документи и доказателства, като договор/ите на Ленин и Сталин за залог на Крим. Но: според председателя на междуведомствената комисия по изследване архивите на КГБ на СССР Михаил Полторанин, президентът Елцин отново засекретил архивите до 1945 г., а в САЩ също не съм чувал да публикуват нещо подобно.

Вместо Кримска Калифорния, през 1928 г.+1934 г. в Далечния Изток е създадена Еврейска автономна област на РСФСР със столица Биробиджан, с перспектива да стане република. Но Крим е предпочитан пред Сибир и на 4 май 1938 г. отделението на JOINT в СССР е ликвидирано с постановление на Политбюро на ЦК на ВКП /б/.

На Техеранската конференция (28.11-1.12.1943 г.) президентът Ф.Д.Рузвелт поставя ултиматум, че няма да открие втори фронт в Европа, ако Крим не бъде отстъпен на САЩ поради неизплатения дълг към банката на Рокфелер. Мощното еврейско лоби го притискало за заселване на Крим с евреи от САЩ и света.
Сталин промърморва в знак на съгласие, но и по-късно напомня, че през 1887 г. в Базел еврейското лоби е решило да създаде държава на бездомните евреи в Палестина. Опекунът Великобритания обаче не желае да й бъде отнет богатия на петрол протекторат. Натискът продължава и „отвътре”. През февруари 1944 г. активистите на Еврейския антифашистски комитет в СССР Соломон Михоелс, Шахно Епщайн, Ицик Фефер официално предлагат създаване на Еврейска СССР в Крим.
Още на 19.07.1941 г. Химлер обявил, че ще засели полуострова с немци, но през ВСВ Крим е бил предоставен по-скоро на власовци и малцевци (съветски генерали, преминали на страната на немците), на украински бандеровци, на татарски и други неруски колаборанти. Въпреки че част от татарите воюват в Червената армия, вкл. с 2 герои на СССР, само за 3 дни от 18 до 20 май 1944 г. кримските татари са депортирани най-злодейски в Узбекистан (151 хил.), Казахстан (4286) и Таджикистан,  малцина в Марийска АССР, на Урал и в Костромска област. В телеграма до Сталин НКВД докладва, че са изселени 183 155 души (+ гърци, арменци, българи). Минимум 1/3 от прокудените загиват - в товарните вагони, без храна и вода, без въздух, от болести. Според доц. Влайков, в интерес на бъдещите заселници е да погиват повече коренни кримски жители. Други източници твърдят, че татари са заточвани и изтребвани още от Ленин, Троцки и Зиновиев, но след 20.05.1944 г. вече нямало кой да връща влаковете с евреи от Симферопол в Украйна и Белорусия. През юни 1944 г. Вторият фронт е открит и «под контрола» на висшите партийни кардинали Лаврентий Берия и Лазар Мойсеевич Каганович към Крим се втурват в чужди жилища партийни работници, служители на НКВД, СМЕРШ, отчасти на ГРУ (бивши и действащи); пострадали от войната, и най-много евреи. След освобождението на Полша от германска окупация, част от 1 230 000 евреи, прокудени от поляците,  се насочили към Крим (вж. пак доц. Влайков).

На Ялтенската конференция (1945 г.) Рузвелт и Чърчил (с екс-хазарски гени и  двамата) настояват за съзиждане на еврейска държавност в СССР покрай Черно море. Рузвелт директно заплашвал Сталин, че ще има проблеми с доставките за СССР по лендлийза, ако не реанимира упоменатия проект. Отчитайки реалностите, Джугашвили опитва тактически да спечели време. Дават му също да разбере и че дългът от времето на Ленин може да бъде опростен. Обещават му, този път лично, 10 милиарда долара кредит за възстановяване на СССР при условие, че Крим излезе от състава на СССР, като заедно с Крим „бъде отпусната” част от Украйна и от Южна Русия. По-късно косвено му намекват условието  Севастопол да бъде демилитаризиран. Сталин може да бъде обвиняван в какво ли не, но не и в слабохарактерност,  корупция и отстъпчивост!

Той прави всичко възможно еврейската държава да е днешен Израел, а не в Крим. Москва успява да организира за много кратък срок преселването на 526 хиляди източно-европейски евреи - гръбнакът на бъдещ Израел и то по време на студената война. СССР първа признава Израел, но още през септември 1948 г. Голда Меир, посланик на Израел (по-късно премиер), организира 2 50-хилядни митинга в Москва, на които евреи настояват за изпълнение на обещанието за Кримска Калифорния. Кремъл реагира с решение «петата колона» да се изсели от Крим и за Нова земя – зад полярния кръг, потеглят 17 парахода. Иванджийски допуска и версията «Сталин да е бил убит от ционисткото обкръжение”, с което започнал да се разправя в делото на лекарите".

През 1954 г. наследникът на Сталин в КПСС и правителството, украинецът Никита Хрушчов предава Крим на Украинската ССР. Украйна и тогава е отделен субект на международното право в ООН, страна-членка. Ако действително банката на Рокфелер е сключила договор/а със Совнаркома на РСФСР (руското правителство), банката или САЩ трудно биха успели да изискат парите и земята от Украйна. Но първоначалната теза на руската пропаганда след референдума на 16 март 2014 г, че Крим е предаден през 1954 г. без решение на парламента, бе контрапродуктивна за Русия. Наивно и държавнически неуважително ми звучи и предположението, че
Хрушчов «само» е целял да угоди на своите привърженици, за да разчита на тяхна подкрепа при евентуален заговор против него. И че той опазил Крим «без да иска».
Към емоционално-историческия руски аргумент, че в градовете-герои на екс-СССР през ВСВ Одеса и Севастопол загиват хиляди руски войници, докато украински националисти са сътрудничили на окупатора, се напасва фактът от държавно-правен характер, че Севастопол не бе част от Кримската област на РСФСР и по времето на Хрушчов. Крим е и ключ към Южна Русия, и към руските амбиции за геополитически фактор в Европа, Средиземноморието и Близкия изток. В резултат на преселенията в Крим живеят по официални данни 68% регистрирани като руснаци (преди 2-3 г. бяха 60%), 20% украинци и 10 % татари. Дори Кисинджър и Роберт Гейтс признават публично, че Русия не ще изпусне Крим, разпарцелиран бързо от украински олигарси.
Малцина политолози си спомнят, че на 5 май 1992 г. Крим(ската автономна област/република) обяви «непризната» независимост. От тогава информацията от руска и украинска страни за Крим секна, а и самото МВнР преживяваше кадрови проблеми след уволненията на Стоян Ганев. През 1993-96 г. оглавявах ресорното управление «Източна Европа и страни от ОНД» в МВнР. Нашите върховѝ политици не проявяваха капка интерес към активен контакт с полуострова, въпреки че там живеят и българи. А в края на 1994 г. украинската страна не възприе опцията президентът Желев да се срещне с болградските етнически българи по време на официално посещение в Украйна, а камо ли с кримските! «Реверансът»  бе среща с българите от Одеска област.

Ултранационалисти като Олех Тягнибок («Свобода») и Дмитрo Ярошенко  (Десен сектор), и олигарси-визионери като Коломойски - да възстановят на кримска земя Хазария като алтернатива на Израел - безспорно са наплашили неукраинците в Крим преди чевръсто проведения референдум на 16 март 2014 г. Татарите се колебаели.

Оценките за демократичност и легитимността му са полюсно противоположни, той се оспорва от заинтересованите държави, страни и лица. Заемите по проекта «Кримска Калифорния», отпуснати по логиката «ако не можеш да победиш – купѝ!», явно са непогасени. Изтичането на срока на арендния договор за Аляска също не се дискутира публично. За САЩ и банките е неудобно да изнесат версията на закупуване на Крим от банка или фонд. Крим Русия инкасира икономическа вендета. Според опитния политик Соломон Паси «анексията на Крим», под смокиновия лист на референдума, «де факто изпрати украинското членство в НАТО в небитието». Руснакът А.Немиров счита, че чрез разиграване на украинската карта САЩ  решават свои трансатлантически цели с Европа, а с анексията на Крим Путин окончателно «е погребал» Ялтенската система, торпедирайки доверието към ядрените сили, вкл. РФ, Съединените щати и Франция.

Визитата на В.Сидеров в Крим престана да ме учудва окончателно след като видях на екран, че до м.г. пълномощник на Путин там бил контактният втори дипломат в посолството на РФ у нас преди 20 г. Георгий Львович Мурадов, с вид на кримчанин.

Иначе в Крим българите масово са гласували за присъединяването към Русия. Вечни империи няма. Но да не забравяме, че в сегашната демографска криза ТЕ и българите в Приднестровието, из цяла Украйна и Молдова и съседните ни страни, са не по-малко ценни за България, отколкото сънародниците ни гастарбайтери в по-развити държави. По-благонадеждни от сегашните ислямски нашественици и наши трудно социализируеми етнически групи могат да се окажат и потомци на волжките българи, преименувани от Иван Грозни и Ленин на татари, които желаят да бъде ребилитирано названието им българи. Техни вдъхновители поддържат едноименни веб-сайтове, твърдят че са 5-6 милиона души и отправяха обръщение с молба за морална подкрепа на най-високо политическо равнище в България, но не са били удостоени с отговор.

Д-р Огнян Гърков,
с л.д.р. посланик

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Менда - почетен доктор на Музикалната академия. Дайте й Нобел, бе… 2| 3206 |11.12.2017 . Гълъбов и Райчев за престрелките между управляващи и опозиция 2| 3537 |11.12.2017 . Десните: Борисов и Цацаров се прикриват един друг, има явна злоупотреба с личния ни живот 11| 7339 |09.12.2017 . Започна срещата на Съвета за сътрудничество на високо равнище между Сърбия, България, Гърция и Румъния 2| 2570 |09.12.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах