Политик и спонсор на НДСВ, РЗС, и ВМРО-НИЕ носи куфарите на Агджа?

През лятото на далечната 1980 година Николов работи като пиколо в тузарския за социалистическа България софийски хотел “Витоша-Ню отани”, известен още като “Японския”. Тогава в него отсяда членът на „Сивите вълци”. Станалият по-късно известен като царски депутат Николов е човекът, който посреща в ролята на пиколо непознатия гост и отнася багажа му до емблематичната стая 903. Така в продължение на 33 дни, през които сивият вълк е отседнал в столицата, твърде младият Николов, загърнат с червена пелерина и с черен цилиндър на главата, обслужва старателно Агджа винаги, когато е на смяна.
Достоверен източник, работил дълги години към военното разузнаване РУМНО, разкрива пред „Торнадо” неизвестната до сега информация от битието на настоящия политик. Той е категоричен, че през този период 50% от пиколата в “Японския” са били кадрови офицери към ПГУ, които сканирали с поглед действията и поведението на всеки гост. Останалите момчета с пелерини и цилиндри пък обслужвали офицерите и действали под преките им инструкции.

Твърди се, че Николов е в системата на „Витоша-Ню отани” от около 1978 година. Не било изключено официално да се е водел на резервния щат на ПГУ, представян като охрана от секцията на УБО. Източникът ни коментира още, че в архивите на бившата Държавна сигурност едва ли ще се намери нещо за днешния политик, но на други места следи сигурно има.
Пиколото Николов е имал шанса да носи багажите и на други известни личности, като Мирела Френи и Николай Гяуров. Неслучайно пак през 1979 г. в този емблематичен хотел отсяда и залага огромни суми в казиното Карлос Рамирес Санчес, Илич, или просто Чакала. За много от специалните гости като Агджа пиколото Николов дори и не подозира какви и кои са. Вероятно тогава е нямал представа и кой е в действителност клиентът от стая 903, вписан като индийския гражданин Йогиндер Синг. Година по-късно ,обаче, за напористият младеж вече едва ли е имало съмнение кого е виждал във фоаетата на “Японския”, както и с кого се е срещал и разговарял мнимият индиец.

По стечение на обстоятелства след атентата в Рим на 13 май 1981 г. и започването на процеса лицата, които се се отъркали дори и за части от секундата около Агджа, са изведени от страната. Сред тях е и настоящият лидер във ВМРО-НИЕ Никола Николов. Той попада на работа в Съветската република Коми. Там е назначен да поеме склад с материали на българските дървосекачески бригади. По неизвестни обстоятелства обаче складът се запалва и изгаря, а заедно с него в небитието изчезва и цялата отчетна документация. Виновни няма, но съмнения за мотивите на палежа остават и до днес.
Името на Никола Николов се появява за обществото едва след идването на демокрацията, но вече, като проспериращ строителен предприемач. Всъщност, той е другият емблематичен случай, освен известният контрабандист Константин Димитров Самоковец, който от пиколо в хотел в Боровец стига до почтен бизнесмен и лидер на групировката ВИС.
Във всичките автобиографични справки, които изобилстват в медиите и интернет сайтовете, настоящият политик Никола Николов премълчава упорито за годините, когато е ходел с пелерина и цилиндър. За сметка на това ,обаче, щедро обяснява, че от малък бил колоритна и нетрадиционна личност, мечтаеща за слава. Колко много искал да стане космонавт или киноартист и как му провървяло пред камерата - успял да се снима във филм с Невена Коканова, макар и само като статист. Работил също като пощальон, санитар, пожарникар и дори музикант във филхармония "Пионер".

В съвременната политика Николов влиза чрез движението на Симеон Сакскобурготски. Твърди се, че той е сред хората, които бабували при реденето на царските листи. Активисти на жълтата партия припомнят любопитна история от това време. Днешният атакист Волен Сидеров бил натоварен тогава да регистрира кандидатдепутатската листа на НДСВ в 31 Ямболски многомандатен район. Оказало се обаче, че паралелно с него пълномощия за това бил получил и Николов. Той успял първи да подаде документите в ОИК и така да изпревари нищо неподозиращия Сидеров. Така водач на листата станал непознатият Никола Николов, а на втора и трета позиция след него останали безспорните тогава авторитети – световната гимнастичка Мария Гигова и директора на ИСУЛ доц. Кенаров. Избран за депутат от НДСВ, Николов се оказва първият бунтар, който излиза от движението на царистите и учредява собствано движението - Национален идеал за единство (НИЕ). През 2004 г. той напуска и Народното събрание. Тогава в парламента упорито се носи мълвата, че сделка с финикийски знаци стои зад освободеното от Николов депутатско кресло. Предполага се, че ставало дума за сделка между политика и финансовия министър Милен Велчев да му бъде отложено плащането на близо един милион дълг към хазната от ДДС.

Няколко месеца по-късно политическият шмекер отново излиза на светло, този път като кандидат за кмет на София от партията “НИЕ” на местните избори на 28 октомври същата година. На последните парламентарни избори през лятото на 2009 “НИЕ” се вля в предизборна коалиция под шапката на РЗС. Тогава Яне Янев се нанесе в луксозен предизборен щаб на партера на столичната „Раковска”, в сградата на НТС. Оказа се обаче, че не англйските консерватори, а Николов плаща наема за скъпите помещения.

„Да, той помагаше финансово за залата, но вече нямаме нищо общо с него и с партията му. Този човек има фасадна роля, имал съм съмнения, че може да е свързан със службите”, коментира депутатът Яне Янев. По-късно партията на Николов възкръсна като част от името на новата формация на пловдивските войводи, чийто лидер е кметът Славчо Атанасов – “ВМРО-НИЕ”. „Кой е Никола Николов?”, пита многозначително лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, а след журналистическо уточнение отговаря: „Хора като Николов влизат в политиката не заради идеята, а заради далаверата. Срещу това лице се заведоха една камара дела от негови клиенти, оставени на улицата.
На последните избори същият реши да избере пък РЗС за ракета ‒носител, но цялото му поведение всъщност е обидно за политиците в България. Не че политиците у нас са цвете, но този човек е христоматиен пример за това как може всичко да се осребрява. Той си продаде и регистрацията на „НИЕ” на онези хубавци от Пловдив, не знам дали и за това е взел пари кеш, или не, но по този начин им помогна да си направят абревиатура, съвпадаща с тази на ВМРО и да се подвизават сега като ВМРО‒НИЕ.

Войводи и менте на БАН изстрелват новия президент

Политикът Никола Николов най-вероятно ще се окаже една от първите все още тайни номинации за кандидат за президентските избори през 2011 година. Това довериха за „Торнадо” източници от Пловдив, където се намира централата на новата войводска партия ВМРО-НИЕ. Информацията бе потвърдена и от източници от Лондон, свързани с проекта „АБВ” на Георги Първанов. През миналата седмица, докато кметът на Пловдив Славчо Атанасов обикаляше със съпругата си братски Китай, войводите са свирили сбор на политическия си съвет, контролиран от Николов и са обсъждали възможностите за включване в предстоящата президентска надпревара. Името на съпредседателя от ВМРО-НИЕ Никола Николов било извадено като силен коз и номинирано като евентуален претендент. Твърди се, че бившият царист сам организирал дебата в своя полза. В политическите среди се коментира също, че кандидатурата на Николов ще се включи в надпреварата под знак на Първанов. Вероятно изгоненият царист няма да бъде основният играч на „АБВ”, а по-скоро ще играе заблуждаваща роля и ще отцепва гласове от центъра и дясното. ВМРО-НИЕ не крият любовта си към оповестеното вече движение на азбукарите и надеждата да бъдат част от “новите реформатори на България”.
Мозъчният екип около екс депутата Николов вече му е спретнал и ракета носител, която да го изведе в орбитата на бъдещите президенти. Той е основател и член на експертния съвет на Институт за социални и политически анализи, който по щастлива случайност се помещава на столичната „Раковска” в сградата на НТС. От скоро пък Николов е Председател на новоучредения Международен научен фонд (МНФ), в който освен подбрани наши учени са се закичили и със Сейф ал Ислям Кадафи и Фондация „Кадафи”. Претенциозната организация пък вече си е поставила амбициозната и светла цел да се създаде тристранен съвет по въпросите на науката между БАН, Международния научен фонд и правителството на ГЕРБ.
Но в действителност Николов замисля да стъпи на гърба на потъващата БАН. Новият благодетел на науката признава, че е песимист, че Академията може да намери по-гъвкави начини да се справя без държавата. Лидерът на МНФ вече се хвали, че премиерът Борисов е подкрепил намеренията му и декларира, че за научната дейност няма да искат пари от държавата. Познавачи на отлюспения преди години царист ,обаче, иронично отбелязват, че Николов се слави с уникален нюх за търсене и намиране на пари, но при последната фаза - харченето им, успехът му винаги е бил катастрофален.

Мистерия с трите визити на вълка у нас

Комунистическият режим на Живков завеща на демократична България три международни скандала, за които и до днес ни дърпат ушите – убийството на дисидента Георги Марков, смяната на имената на турците по време на Възродителния процес и съмненията за българска следа в атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Самият Агджа се отказа от първоначалните си показания, че е бил ръководен от българските служби. Италиянското правосъдие също не намери неуспорими доказателства за наша връзка. При посещението на Светият отец у нас през май 2002 г. Ватиканът и Католическата църква официално отхвърлят идеята за така наречената българска следа в атентата срещу папата. А самият Йоан Павел Втори каза, че не е вярвал в тази версия. Днес Али Агджа, вече е на свобода и очаква всеки момент да се появи сензационната му книга с авторски разказ за атентата. Последната му версия за случилото се преди 29 г. е, че Ватиканът му е наредил да убие папата. Независимо от всички версии обаче българската държава все още не е дала задоволителен отговор какво е правил три пъти Агджа в страната ни преди драмата на площад „Св. Петър” в Рим? В тази конспирация е сигурно само, че място за случайности няма.