Политика? Не - стихове и мечти!

и тези булеварди от асфалт
поне един път няма ли да слезе
снегът от небесата като бял
и лъчезарен ангел? Аз не вярвам.
Във този черен като въглен град
ще бъде зимата наверно черна,
незнайни - ангелите и снегът.
И ако слезе някога, без жал
жестоки ще го стъпкат със обувките си
стражарите и проститутките,
ще му почерни белите пера
димът на гарите и на комините. . .

Бял сняг ще има само във градините,
където са играели деца.

Зимна нощ

Иван Вазов

Пак бурята вие,

пак вятъра снежен

в прозореца бие

сърдит и наежен.

В мечтанья унесен

ослушвам се мрачен

на зимната песен

във говора плачен:

ту пъшкат неволи

във тоз шум студени,

ту сироти голи,

ту гърди сломени;

ту воплите тайни

на сила убити,

ту мъки незнайни

на горести скрити.

И сякаш в таз песен,

де горка скръб диша,

тъгата световна

велика въздиша.

Сняг

Елисавета Багряна

Тази бяла, небивала зима

в паметта ще остане запазена

като приказка бяла - без име,

нито писана, нито разказана.

Този чужди град, смътно обикнат,

с островърхите къщи и замъци,

дето вечер фенерите никнат

с бледожълти, безтрепетни пламъци.

И безкрайните улици, сплели

дълги сенки и клони данетелени.

И ний, първите стъпки поели -

от съня и покоя извели ни...

Ще се нижат дни, черни и бели,

с неотменния знак отбелязани.

За което сме вчера живели,

днес сами може би ще погазим ний.

Но през някоя коледна вечер,

с две въздишки, несетно отломени,

ще потеглят на път отдалече

двете сенки на нашите спомени.

И ще спрат в този град, и ще идат

в остарялата черквица бляснала,

да отслужат една панахида

- на нашата младост угаснала.

Спомените са живи...

Стъпки

Валери Петров

Така веднъж във снежната алея
видях следи: "той" беше минал с "нея".
Аз тръгнах по следите и узнах
какво се бе развило между тях:
как тук над нея той бе тръснал клона,
как там си бе изула тя шушона,
за да изтърси влезлия и сняг,
и как я бе придържал той, и как,
използвайки таз полуизмама,
стояли бяха дълго време двама,
трептящи от любов, един до друг,
в гората без движение и звук
освен почукванетто на кълвача.
И продължавайки след тях да крача,
представих си аз нежната игра
на двамата във снежната гора
и видях как на дългата и клепка
звездата на една снежинка трепка
и как разтапя топлия и дъх
скрежеца върху мекичкия мъх
на шала му. А той не е кротувал
а той , разбира се, я е целувал,
мошеникът с мошеник, виж го ти!
Вървях и се ядосвах аз почти
и още с тая ревност във гърдите
в миг гледам: отделиха се следите
и без да спрат, на първия завой,
тя тръгна вляво, а във дясно той.
Какво бе станало? Нима раздяла?
Озадачен, сред тишината бяла
с ръце в джобовете си аз стоях.
И изведнъж засмях се с тъжен смях:
наистина те бяха тук вървели
на таз алея в белите тунели,
но не в прегръдка, както мислех аз,
а поотделно, с разлика от час,
и не любовна двойка бяха, значи,
а двойка най-случайни минувачи,
един за друг незнаещи дори
Как тъжни са тез букови гори!
И аз стоях, обзет от болка тиха
по всички тез неща, които биха
могли да бъдат, но, уви! - не са
подобно тази среща във леса...

    

Да бъде зимата

Петя Дубарова

Снегът е бял като възглавница,
и чист, и светъл е като невинност,
луната като жълта раница,
звездите - чаша бяло вино.

Аз искам с виното им ледено
за първи път да се опаря,
луната още недогледала
на своя гръб да натоваря.

Аз искам огъня на устните
в снега нестоплян да удавя,
кристалите, от твърдост вкусните,
под зъбите си да поставя.

Аз искам да изтръпна цялата
- на зимата да заприличам.
Да бъда зимата. Ала сърцето ми
да си остане на момиче.