Сергей Хрушчов в интервю за Фрог нюз: Путин възражда сталинизма!

"В Русия е известно, че хората от тайните служби, които дойдоха на власт покрай Путин, възраждат култа към личността. Възраждат култа към Сталин, като се опитват да го представят за велик руски ръководител, който дори се занимавал с реформи. За тази цел, доколкото е възможно, те очернят образа на Никита Хрушчов, който още преди много години посочи последствията от режима на Йосиф Висарионович. Не е тайна, че във ФСБ (руското ФБР) работи голям отдел, който съчинява всички тези истории и който професионално извърта нещата, както му е угодно. За тях е важно да излезе, че не просто Сталин е велик ръководител, но и когато страната се ръководи чрез тайните служби, то тя е в разцвет. Те смятат, че сега, когато са на власт, трябва да го реабилитират", казва Сергей Хрушчов.

Той коментира и развечнчаването на сталинизма от баща му: "Разбира се, Хрушчов е имал съюзници за това. Такива са Микоян, Первухин, Сабуров. В определена степен такъв е бил и Булганин и някои по-млади членове на Политбюро, които в момента, в който разбрали, са се присъединили. В същото време те нямало как да не са на страната на Хрушчов, защото другото би означавало да се смени ръководството и страната да се върне към пътя на сталинизма. Сега, от позицията на времето, можем да интерпретираме събитията както си искаме, но тогава е имало хора, които са били по лагерите. Оставането им там е било невъзможно. Решението за отхвърлянето на култа е било естествено. Да, напълно естествено."

Сергей Хрушчов обяснява и световната криза след разполагането на съветских ракети в Куба: "Когато Кастро заявил решението си за присъединяване към Съветския блок, е било спазено правилото свръхдържавата трябва да защитава, даже рискувайки заплахата за ядрена война, всички свои съюзници, всички свои „клиенти” - добри или лоши - не е важно как се отнасяте към тях. Както казваше президентът Кенеди за диктатора Самоса: „Той е кучи син, но е наш кучи син.” Затова Хрушчов е изпратил ракети - за да покаже, че сме сериозни. Накратко, Куба се превръща за СССР в това, което е Западен Берлин за САЩ. Малко, общо взето безполезно, парченце земя, намиращо се далеч навътре във враждебна територия, което, ако не го защитиш, ще изгубиш имиджа си и уважението.

Ако не го защитиш, дори рискувайки ядрена война в Берлин, италианците и французите ще започнат да гледат настрана. Така и в Съветския Съюз. Затова в Куба били изпратени ракети. В същото време никой не е предполагал, че ще има такава реакция. Това беше психологическа криза за американците. В Европа сме свикнали винаги да имаме враг пред портите и наличието на ракети в Италия или Турция никога не би предизвикало такава паника, нито в България или в Русия. Такъв е животът ни. Опасно е, но е лесно за разбиране. Свикнали сме враговете ни да са близо. Затова американците, несвикнали с наличието на враг близо до тях, се изплашиха доста силно. Затова бе толкова трудно да се ликвидира тази криза. Слава Богу и Кенеди, и Хрушчов бяха хора уравновесени и се разминаха мирно.

Страхували са се от това, че Хрушчов ще изстреля ракетите, намиращи се в Куба, а не са се страхували, че ще изстреля ракети, намиращи се на съветска територия. Проблемът е чисто психологически. Първият психологически срив за американците е бил през 1957 г. когато е изстрелян „Спутник”. Цяла Америка е изживяла ужаса от това, че Съветският съюз може да я нападне. Колкото и президентът Айзенхаузер да е обяснявал, че нападение няма да има и че преимуществото на Америка е стократно, никой не му е вярвал. Вторият психологически срив на база национална сигурност е Кубинската криза, а третият – случилото се на 11.09.2001 г. Та нима има българин или руснак, който дори на пияна глава би повярвал, че някакъв си чичко бин Ладен, седейки си в някаква пещера, ще успее да разруши цяла България? Вие няма да повярвате, и аз няма да повярвам и въобще никой няма да повярва, че това е възможно. Американците са хора наивни и те вярват. В момента целият Вашингтон е в укрепления да не би злият старец бин Ладен да пристигне и да започне да громи Пентагона и всичко останало.

От друга страна, това е най-страшната психологическа криза за американците. Ако започнеше война в Берлин или където и да било и умираха руснаци, българи или немци, американците щяха да „воюват” по телевизията, а сега те изведнъж откриха, че и тях могат да ги убиват също и се уплашиха. А ние знаем, че американската гледна точка доминира в съвременната ни култура, чрез кино, музика, а също и в политиката. Което в тази криза бе най-главното за тях, то стана главно и за света. Животът е така устроен."

Той разказва и за отношентието на Никита Сергеевич към България: "Да, той ми е говорил за България. Обичаше България, обясняваше какви прекрасни плодове има в България. Когато е работил в Донбас, преди революцията, там е имало много българи. Затова доколко България е била верен сателит за него, е трудно да се говори. Това за „сателитите” е измислица, защото при такъв алианс не се знае кой около кого се върти. Често се случва ръководителите на малките държави да проявяват своите претенции и принуждаваха ръководителите на големите държави да се съобразяват с тях. Така беше с България, така беше с Германия, така беше и с другите страни. Важното е да има разбирателство. Дори сега е трудно да се прецени кой „командва” в алианса Америка – Израел. Аз мисля, че е Израел. Можете да прочетете в книгата, в главата за България, какво мислеше за това Никита Сергеевич."

На въпрос дали тъгува за Русия,  той отговаря: Повече не, отколкото да. Това вече е друга страна.