София като дърво на желанията или 10 щрихи от кметската кампания 2011

Анна Кръстева

Почитателите на съвременното изкуство свързват „дърво на желанията” с прекрасната творба  на Йоко Оно в Склуптурната градина във Вашингтон, миксираща природа, интерактивност, арт. Феновете на ОДС в столицата и други градове свързват „дърво на желанията” с кампанията за местни избори – в София то беше инсталирано пред Парламента и подканваше столичани да записват своите желания, та от гражданските пера – право в политическите „уши”.
 
И едните, и другите, както и всички българи – и от София, и от страната – знаят, че и без арт и маркетингови усилия столицата си е едно голямо желание за политици от всякакви разцветки и във всички времена – пред- и пост-електорални.
Не случайно започвам така арт този текст, защото след многото Каинови братоубийствени обвинения кой социолог най-малко позна и след тежкоартилерийни диагнози кой (не)победи и какво оттук нататък ще правят победителите и победените, предлагам да обърнем поглед към политическата поетика, към „високата мода”  в политиката, каквато трябва да бъде кампанята. Родните кампани само по изключение се издигат до това определение, но понеже черният ПР и негативните кампании най-много се дискутират, тук ще ги загърбя и в малкото, което остава извън тях, ще откроя 10 тенденции.

Деидеологизация на посланията
Едно арт събитие през лятото вкара България в световните медии – осъмването на Паметника на съветската армия като американски комиксови герои, които - както знаят и на Изток, и на Запад – са В крак с времето.
И леви, и десни имиджмейкъри се оказаха еднакво изкусени от политическото разиграване на този арт феномен. Прошко Прошко реши, че синята идея така категорично притежава монопола на времето – то си е тяхно , че без никакъв превод, интерпретация, адаптация си взе арт декларацията за политически слоган.

Лявото се оказа по-амбициозно. Смисловото деконструиране чрез естетичния акт на подмяната на персонажите от пролетта се оказа недостатъчна за Кадиев. Може би счита, че на част от електората си трябва по-подробно да обяснява. 3D взривът, подгрят със световен диджей, трябваше да развърже новия ляв от лявата символика. Никога СДС не се е добрижавало символно толкова до БСП. Има ли връзка между деидеологизирането на символите и свиващията се като шагренова кожа СДС/ДСБ електорат тепърва ще анализираме.

Национализация на местната кампания
Пътувах от Пловдив до София и доста се впечатлих от изобилието билбордове. В ситуация на криза скромният избирател е готов да бъде съблазняван за местен вот само в населеното си място, пък да остави пътищата и магистралите на националните играчи. Когато магистралите се населят с кандидати за кметове, ясно е, че амбициите не са само кметски. Именно затова наричам втората тенденция национализация на местната кампания.
Слоганът на кандидата  Кадиев- Да променим София, за да променим цялата страна – също категорично формулира национална амбиция.  Не така видимо декларирана, но със сигурност национална е самата цел на кандидата – не реално да седне на кметския стол. София няма откъде да вземе толкова  червен електорат, а любителите на 3D не винаги са любители на този цвят и често политичеките цветове им се струват точно толкова привлекателни колкото вестник Трета възраст. Амбицията е наистина лидерски стол – но не кметски, а партиен.
Привкус на национализация на кампанията имаше дори у кандидати с изявена софийска идентичност като Софиянски. В дълго интервю в голям ежедневник той през цялото време се упражняваше по икономически и кризисни теми, вдъхновяващ се очевидно от краткия си опит като министър председател отколкото от дългия си опит като кмет.
Национални амбиции имаше и у Прошков – идеята отново  е близка до червената формулировка: достойно представяне в София, което да реабилитира национално ДСБ.  
Прекаленото натоварване с амбиции на една кампания не само не води за реализация на националните амбиции, но често пречи и на локалните.

„Развод ми дай, развод ми дай...”
Толкова публични разводи, драми и раздели не си спомням от предишни избори.
Даниел Вълчев официално заяви, че няма да подкрепи Владимир Каролев от собствената си партия НДСВ, а ще даде гласа си за Фандъкова. Красимир Райдовски в пространно интервю категорично подчерта, че „Кадиев е неизбираем и не може да му се вярва”.  Припомни, че фактът, с който започва всяка публична биография на Кадиев – специализацията в Харвард, младият навремето социалист я дължи на Мултигруп. Припомни и всеизвестния от миналото факт, че Кадиев загуби изборите през 2009 г., за да заключи и за бъдещето „Кадиев никога няма да стане кмет на София”. Кадиев и Корумбашев застанаха на противоположни позиции в скандала с брокерите и макар и не така гласовите като Райдовски взаимно се обвиниха в лъжа.
В непрестанните преракания между Мартин Димитров и Иван Костов последният изнесе поредната си назидателна беседа: „Синьото вече е загубило политическото значение, което е имало преди години. Това е друго синьо - откраднато синьо. И ОДС не е онова ОДС. ОДС в момента е на тези, които откраднаха Общинска банка и Софийски имоти”.
Трудно е да се повярва, че само хармония цари сред вътрешните редици на ГЕРБ, но партийната дисциплина не позволи националните медии да станат трибуна за изясняване на различията.
Толкова разводи очевидно са свързани и с не малко изневери.  Толкова извънбрачни връзки имаше в двойката СДС – ДСБ, че даже и чезнещите им фенове не успяха да ги запомнят, разберат и простят. Подкрепата, която Прошко Прошков реши да прие от РЗС, бе запомнена, но неразбрана и нехаресана – малкото класически сини избиратели са дълбоко алергични към димки, флашки, Алексей Петров, секретни служби...
Тези раздвоени партии родиха раздвоени, та и даже разтроени кандидати.  Моя приятелка във Фейсбук обяви на цялото интернет войнство колоритния си избор: Кунева – за президент, Прошков – за кмет, Зелените – за общински съветници.
Политиците да четат и да мислят кой печели от избиратели, раздвоени от собствените им раздвоения.

И маратон, и крос
Най-практикуваният предизборен спорт е кросът – от дясното до центъра и от лявото до центъра. Други по-мобилни тичат и от дясното към крайно дясното, както и от лявото към крайно лявото.
На изборите обаче имаше един шампион, който тичаше от крайно ляво до крайно дясно, и от двата полюса до центъра – и отново, и отново...Истински маратон през цялата кампания, набиращ скорост крос през горещата фаза.
Кадиев започна да загрява още през 2009 г., когато непрестанно ухажваше десните софиянци и дори накрая призова: „Ако Борисов има разум, ще гласува за мен”. Дали Борисов пратикува разума си по предписания от специфичния социалист Кадиев начин остана тайна на тъмната стаичка. По-същественото е, че десните жестове на Кадиев започнаха дори още преди офциалната кампания 2011: той демонстративно взе участие в предварителните избори на Синята коалиция. Наистина впечатляващ шанс да можеш да си избереш желания политически опонент.    
 
Левият електорат, естествено, също не беше забравен. Не само не беше забравен, но дори най-беловласите сред него не успяха да открият сред комунистическите си спомени такъв рог на изобилието, какъвто им обеща модерният ляв кандидат: безплатни карти за транспорта,  30 000 рабони места, 4 000 общински жилища...
И левият, и десният електорат се изумиха, когато Кадиев с устрем навлезе в крайнодясното поле. То електорално се оказа доста празно, както показаха изборните резултати, но никак не страдаше от липса на кандидати – и Николай Пехливанов от Атака, и Андрей Георгиев от Партията на хората от народа. Докато щабовете им изобретяваха ексцентрични ПР похвати – от безплатен сладобед до стриптиз – за привличане на вниманието, Кадиев грабна основната тема в тяхното политическо пространство. През последните дни от кампанията мощно затръби за сигурността. Дянков има малко фенове в образователните среди, но докато дори и той взе от МВР, за да даде на образованиео, Кадиев предложи да вземе от образованието, за да се даде на сигурността.
Дисциплината крос в кампанията се практикува по политическата сцена. За да му придадат видим израз, множество кандидати се качиха на возила – с открит автобус Пехливанов разходи журналистите в ромската махала, с автобуси обикаляха града и Кадиев, и Каролев. Едни привидяха американски привкус в кампанията, други решиха, че автобусите са визуални репери на политическата мобилността, за да не се изгубят избирателите в превода й. За да не се задълбочава гражданинът прекалено много в смисъла на политическата мобилност – тичането из цялото политическо поле и едновременното излъчване и на леви, и на десни послания – му се предлагаше физическа мобилност.
Най-изкусен от мобилността – и в политическия, и в буквалния смисъл – отново беше Кадиев, който откри сампанията си с 24 часа маратон. Това наистина е добре усвоен урок от западни избори. Спомням си 2000 година и героичната битка, в която Ал Гор спечели повече гласове от Буш, но не и президентския пост в САЩ – той завърши кампанията си с 48-часов маратон: в голямата американска страна амбициозният политик все може да е в ден, като преминава от една часова зона в друга.

Един имидж, много политици
И студентите по политология знаят, че главна задача на всяка кампания е да изкове имиджа на успешния кандидат, а после да намери политик, който да го въплъти. Имиджът, който изковаха много щабове, може да се резюмира така:
    Високообразован
    Владеещ чужди езици
    Успял
    Комуникативен
    Непосредствен
    Блогър
    Младите – афиширан таргет:
    По-важните електорални таргети (верният беловлас електорат, големите софийски фамилии на реститути) остават по-дискретни в публичната комуникация.
Впечатляващо е, че отново и леви, и десни предложиха един имидж.

Интернет: електорален или комуникационен ефект
Витаеше усещането, че тези избори ще се решат в Интернет, че той не само ще бъде среда за кампанията, но и решаващ фактор за успех. Избори 2011 не коронясаха Интернет като печелившият. Българският политически елит не успя да излъчи своя Обама. Интернет кампанията е обект на друг анализ. Тук ще откроя само три тенденции.
Първата е иновация на политически сезон 2011 – блогърите бяха признати като таргет група. С тях имаше срещи още преди предварителните избори на Синята коалиция. После отново с блогъри се срещаха блогърите-кандидати Прошков и Кадиев.
Втората беше предвидима и предопределена – преходът от сайтовете към социалните мрежи. Първо, самите сайтове и блогове станаха по-интерактивни. Второ, Фейсбук е идеалната среда – и съобщенията са по-кратки, изискващи по-малка инвестиция на време, и е по-любим на младите. А и преходът от по-аналитичното към по-малко аналитичното и към по-комуникативното искрено допада на редица родни политици. А и на редица граждани. Третата е минималистичният „превод” на гражданския акт на вота като Фейсбук събитие.

Голата истина
Слави Бинев въведе имиджовата иновация, когато преди години като кандидат кмет в „Атака за София” блесна гол до кръста в таекуондо устрем.  Кампания 2011 не можеше да отиде по-далече, без да навлезе в полето на Лари Флинт. Тя обаче доразви темата, като новата вариация заложи на случването на голотата, на стария като света, но нов за родния политически фолклор стриптиз. В клипа си  световно неизвестен кандидат решава, че само радикално може да преодолее дистанцията от запознаването с гражданите до спечелването им като избиратели: първо захвърля сако, после дарява връзка, следва риза....докато гордо покаже и на дамския, и на мъжкия електорат своята гола истина.

Неустоимият чар на зеленото
Избори 2009г въведоха една интересна политическа иновация:  от тема на Зелените зеленото стана тема на централните играчи. Дотогава – включително и тогава – зеленото беше тема на Зелените. От политическата периферия на симпатични, но малки кандидати  един от кандидатите – бъдещият кмет –  вкара Зелена София в центъра на своя дискурс, програма и послания. Две години по-късно нямаше централен играч, който да не направи същото. Един кандидат предпочита да не е червен, а зелен кмет. Зелен и чист град буквално прескача от една програма в друга, трета търси по-разгърнати формулировки, но зеленото трайно и неизменно присъства като велоалеи, електротранспорт, намаляване на вредните емисии...Този пример е изключително интересен как позиционирането на едно послание деконструира политически играчи и пренарежда политическата сцена. Приватизация на зеленото от „генералистите” - големите играчи, първоначално маргинализира и накрая буквално заличи „специалистите”-  зелените играчи.

Хитът на следващия сезон: умен град
Ще завърша с малка прогноза. Хитът на следващия политически сезон ще бъде интелигентният град. Филолозите още спорят как да преведат smart city – умен или интелигентен град.
Темата беше зачената още в този сезон под скромната формулировка електронна община. Всички централни играчи единодушно я считат за гарант за прозрачност, ефикасност и отчетност на администрацията.
Това, което предстои, е обличането на пожеланията за електронна община в конкретна политика. Втората, по-трудна и по-важна стъпка, е изграждането на цялостна визия за управление, която се разбира под понятието smart city.
Тя изисква израстване на кандидатите. Имат четири години за целта.