Тъжната годинa на Националия съвет по антикорупционни политики

Ние обаче помним и ще ви припомним какво е (беше) Националия съвет по антикорупционни политики.

Ако си мислите, че става дума за някоя отдавна неактивна институция от началото на века, то бъркате. Националният съвет по антикорупционни политики бе създаден на 27 Май 2015 с решение на Министерския съвет.

Целта му? Той ще „координира разработването и актуализирането на проекти на стратегии, програми и планове в областта на превенцията и противодействието на корупцията. Той ще следи и отчита изпълнението на приетите стратегически и програмни документи и ще организира независими външни оценки на изпълнението им.

Междуведомственият орган ще прави предложения за изменения на нормативни актове в областта на антикорупцията и ще предлага на министър-председателя да възложи извършването на проверки от Главния инспекторат към Министерския съвет.”

Какви сериозни и респектиращи задачи… Кой може да се заеме с тях? В състава на съвета влизат заместник-министри на правосъдието, вътрешните работи, икономиката и на финансите, заместник-председател на ДАНС, заместник-главен прокурор, представител на ВСС и ръководителят на Главния инспекторат към МС. Все топ експерти, ще си каже човек. Все пак зам.-министрите често са по-голяма експертиза от самите министри. Важно е да се отбележи, че Съвета се създава по идея и под патронажа на Меглена Кунева.

Отваряйки специално създаденият сайт за съвета откриваме, че последната новина, публикувана там е от 11 април 2016 г. При това става въпрос за качване на годишния доклад за дейността на съдебните инспекторати през 2015 г., включително и за дейността на Главния инспекторат. Всъщност последното протоколирано заседание на Националия съвет по антикорупционни политики се е провело на 8 юли 2015 г. От новинарския обмен разбираме, че съветът се е събирал и в последващите месеци, но доказателство за това не откриваме в сайта на институцията.

В правилата на Съвета пък е записано: „Редовните заседания на Съвета се провеждат поне веднъж на два месеца”. Това очевидно не се е спазило.

Какво всъщност е свършил този Съвет, част от който са толкова авторитетни фигури от различни ведомства? Отговор можем да очакваме от инициаторите му, но засега въпросът е отворен.