Защо в Македония и днес продължава геноцидът над българите?

Никола Григоров, водещ на предаването "Сите българи заедно"

За най-голямо съжаление вятърът на демократичните промени в Европа не обхвана и БЮР Македония. Затова там и днес продължава безмилостният терор над българите по всички направления с една-единствена цел - доунищожаването на всичко българско. И сега по Вардарско пред очите на цяла Европа и целия свят се провежда един долнопробен, целенасочен, последователен и добре обмислен геноцид, извършван от една озверяла банда етнически сърби и сърбомани, които управляват БЮР Македония като същински варвари от най-дивите племена и времена на човечеството. И тези диваци и варвари, опирайки се на традиционния великосърбизъм и сърбокоминтерновската теория за македонизма, унищожават всичко, което е свързано с изконната българщина в този най-български край от Средновековието до наши дни - гробища, църкви, паметници, книги, списания, вестници, училища, читалища, т.е. цялостната българска история, култура, фолклор и археология. Всичко, което носи българско име, е подложено на македонизиране и унищожение. Така например съвсем наскоро в църквата в Щип бе поруган дори гробът на войводата Христо Чернопеев (един от най-славните дейци на освободителните борби на Македония), както и гробовете на негови бойни другари, родени в Македония. В този сръбски звероподобен поход срещу българите там е наложена най-зловещата античовешка цензура днес в света спрямо дадена народност. В Македония можеш да бъдеш, ако щеш аварин, илирец, викинг, даже джагатаец, но не и българин. И в тази чудовищна денационализация на българите са впрегнати полиция, съд, прокуратура, разузнаване, училище, църква, вестници, списания, радио и телевизия - цялата държавна машина, ръководена от етнически сърби и техните еничари, която тоталитарна машина работи денонощно за фалшифициране и унищожение на всичко българско и превръщането на македонските българи чрез македонизма в „прави сърби”. Този див антибългаризъм съвсем спонтанно ни подсеща за прочутото стихотворение от 1913 г. на Вазов „Па ща си ти”, от което припомняме няколко стиха:

„Но ти пази се, прав ответ не давай,
Кажи се португалец, кюрд, сириец,
Лапонец, негър, циганин, индиец -
Но българин се само не признавай.
Че този грях смъртен прошка там не знай
Влече позор, побой, затвор, изгнание -
Невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край.”

С голяма мъка сме длъжни да признаем, че Вазов сякаш описва сегашното положение на българите в БЮР Македония. Там книжовният български език не се изучава в училищата, липсват български списания и вестници, местните българи не смеят открито да заявят своята националност от страх за живота си, за бизнеса си, за работата си - тяхната и на техните близки. А не дай боже в Македония някой, който се самоопределя за българин, да попадне под ударите на техните съдилища - все едно е да бъде хвърлен човек на гладните хиени в Африка - той ще бъде разкъсан най-жестоко с най-арогантни и брутални „доводи” по идиотските закони за честта на македонската нация, които важат само за българите там.
И оттук възникват въпросите:
Защо и днес пред очите на Европейския съюз и на целия свят вече 66 години продължава да действа безнаказано и без прекъсване тази зловеща сръбска машина за унищожението на един народ?
Защо не се намериха достатъчно чужди честни политици и учени, които да издигнат своя глас в защита на подложения на денационализация български народ в Македония?
Защо днес не се намериха честни журналисти като Анри Пози, които съвсем открито и смело да опишат този маскиран и безмилостен геноцид, провеждан от сърбоманските управници. И то геноцид, сравним по мащабите и жестокостите само с унищожаването на евреите от хитлеризма през Втората световна война.
За да отговорим на този въпрос, следва да направим кратка историческа разходка из историята на македонските българи.
По време на Възраждането Македония бе основен просветен център за събуждането и опазването на българския род. Тук бе и главното полесражение на борбата срещу бруталната гръцка пропаганда, която си бе поставила за цел на всяка цена да погърчи българите от Македония чрез църквата, гръцките училища, по-късно чрез жестокостите на андарските чети и най-вече с активната помощ на турските власти.

В тази отчаяна борба за опазването на българската народност се включиха по-голямата част от македонските българи, водени от своите верни велики синове: Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, братя Миладинови, Григор Пърличев, Йордан Хаджиконстантинов - Джинот, Кузман Шапкарев, Христо и Нако Станишеви, Методи Кусев, Райко Жинзифов и още много други. Отстоявайки интересите на българския народ за собствена църковна и светска просвета, в тази безмилостна борба трагично загинаха братя Миладинови, наклеветени, хвърлени в тъмница и отровени там коварно от гърците.
А в жестокия кръстоносен поход срещу българите Гръцката патриаршия, главният водач на гръцката пропаганда, за голяма изненада, получаваше най-ревностна подкрепа от имперска Русия, тази Русия, която за малко смекчи подкрепата си за гърците само тогава, когато се яви реална опасност отчаяните българи да станат католици.

В края на ХІХ век в помощ на фанатизираните гърци в борбата за унищожение на българите и всичко българско се включи и сръбската въоръжена пропаганда, която, сеейки интриги, коварства, подкупи, смъртни заплахи и жестоки убийства, разчиташе да подготви почвата за завоеванията на Сърбия към Солун и Бяло море. Враговете на българите в Македония вече съвсем се умножиха - турци, гърци, сърби и всичките те като глутница зверове се нахвърлиха върху изстрадалия български народ, жадни за земите му, за имотите му, за неговата душа, жадни за убийства, гаври и злодейства над мирните българи. И в това тяхно варварство, за наше най-голямо съжаление, те бяха подкрепяни най-ревностно от Матушка Русия, от тази Русия, която българският народ боготвореше, обожаваше и в която вярваше повече от Господ. Тази любима на българите Русия помагаше най-ревностно на чуждите пропаганди да провеждат геноцида срещу българския народ. Разбира се, тук става въпрос не за обикновения руски народ, който е един от най-изстрадалите в света от собствените си жестоки и безмилостни управници и който народ ние, българите, уважаваме и обичаме като истински брат. Става дума за управляващия елит в Русия, който вече повече от столетие неуморимо и неумолимо помага най-активно на поробителите за унищожаването на българите в Македония. Не случайно руските консули и дипломати в поробена Македония са били възприемани като личности, тясно свързани с гърцизма и сърбизма, а в много случаи и с турските власти, и на които македонските българи в повечето случаи са нямали никакво доверие.
И понеже тук става дума за дейността им във Вардарска Македония, ще посочим няколко примера за „заслугите” на руските дипломати и политици по денационализацията на българите в най-българския край - Македония, и то в полза на вековния и непримирим враг на България - Сърбия.
В своите спомени легендарният революционер Борис Сарафов разказва как руският дипломатически агент Бахметиев му казал: „Ключовете на македонския въпрос са в Петербург”, „вашата организация тук и оная там ще станат на пух и прах”.
Руският цивилен агент Демерик стига до абсолютен цинизъм в своята антибългарска откровеност: „… една от главните ни задачи е да омаломощим българското мнозинство в Македония, да го направим еднакво с другите малцинства…”, „ако можем да го сведем под тях”.

В спомените си войводата Стефан Аврамов разказва как, след като е бил пленен с няколко свои четници от сръбска чета, е бил отведен заедно с тях при руския и сръбския консул, за да бъдат проагитирани да се обявят за прави сърби. След отказа на всички български четници руският консул избухнал и изкрещял вбесен: „Волята на Цар Николай е да бъдете сърби!”.
В мемоара си до Министерския съвет от 1901 г. Стоян Михайловски, Иван Цончев и Стефан Николов пишат:
а) Руският консул Ястребов едно време се провикваше: „Македонската българщина е едно грозно заблуждение, историческо и етническо, и аз ще изкореня това заблуждение!” Няколко български учители запитали този Дон Кихот защо действа така, а той отговорил: „Вий сте чудни хора! Нима вий си въображавате, че аз работя по свои частни побуждения! Аз съм проводник на идеите на моите началници! Каквото ми диктуват свише - туй върша!”
б) Руският консул Машков в Скопие изказа едно време пред събраната тълпа следните думи: „Вий не сте българи, а сте сърби! Тук няма ни един българин! Аз забранявам да ми говорите за някаква българска народност!”
Същият руски консул Машков отне един манастир от българите и го предаде на сърбите.
Владимир Руменов разказва още за руския консул Машков: „На Петров ден в една къща наши младежи пеели песни от време на Сръбско-българската война, в които имало нещо оскърбително за крал Милан. Сърбите се оплакали на Машкова и той веднага лично отива при валията и иска да се арестуват и накажат тия младежи.
Сръбският митрополит Фирмилиян бе назначен в Скопие през 1902 г. след много интриги и голям натиск от Русия върху Турция и върху българското правителство въпреки липсата на каквито и да било сърби в Македония.
От посочените само няколко примера ясно се вижда, че Русия в края на ХІХ и началото на ХХ век, освен че помага на гърците в църковната борба срещу българите, много активно и всеотдайно работи с всичките си възможности за сърбизирането на българите в Македония. Даже нещо повече - дори и след Октомврийската революция съветските ръководители продължават тази руска имперска антибългарска политика. И отново в посока на сърбизиране или унищожаване на българите във Вардарска Македония. С активната помощ на Коминтерна, който е едно послушно оръдие на Сталин, в България започва да се лансира и налага през 30-те години на ХХ век сръбският план за денационализирането и унищожението на българите в Македония чрез богохулната, античовешка и престъпна теория на македонизма. В това мръсно антибългарско сърбокоминтерновско дело чрез Цвятко Радойнов е привлечен за известно време дори и нашият гениален български поет Никола Вапцаров, който снема решенията на ЦК за образуване на македонска нация на ръководения от него Македонски литературен кръжок.

Веднага след 1944 г. с активната подкрепа на Сталин македонизмът се налага от сръбските власти с огън и меч във Вардарска Македония, при което са избити над 30 000 българи, а над 200 000 са вкарани в сръбските затвори. Но и това сякаш е било малко за враговете на България и за Йосиф Висарионович. С решителната „милиционерска” агитация на „дебелата тояга” и под угрозата от комунистическите затвори около 250 000 българи от Пиринския край са принудени да се пишат македонци. Добре, че по-късно при следващото действително свободно преброяване жителите на Благоевградски окръг можаха да изявят своето българско самосъзнание и почти всички се записаха като етнически българи.
Така е и до днес. Във Вардарска Македония продължава да бушува и върлува арогантно и безсрамно антибългаризмът с кратко затишие при управлението на Любчо Георгиевски. В последните години маскиралият се като ВМРО-вец Никола Груевски се показа като най-ревностния еничар на сръбските поробители и при налагането на македонизма се изяви като по-голям сърбин и от самите сърби. Омразата му към всичко българско стигна дотам, че заповяда да бъдат поругани дори войнишките гробове и паметници в град Щип, а костите на Христо Чернопеев и неговите бойни другари да бъдат варварски унищожени като повторение на мародерствата на сърбите над тленните останки на български офицери, описани най-подробно от Анри Пози в книгата „Войната се връща”.

И за съжаление през цялото време от 1944 г. до днес нито веднъж ръководителите на СССР и на днешна Русия не отрониха нито една добра дума за подложените на денационализация българи в Македония и не посочиха нито един факт за разобличаване на абсурдната лъжа македонизма. Напротив, в руските държавни университети бяха открити катедри по така наречения „македонски език”, катедри по езика, специално съчинен в пропагандните лаборатории на Белград и Москва за денационализация /сърбизация/ на македонските българи. Президентът пък на БЮР Македония, Киро Глигоров, който следва да лежи до живот „на хляб и вода” в затвора в Хага за извършване на геноцида срещу българите, бе най-тържествено награден с руска държавна награда. Върхът на антибългаризма бе достигнат от руските ръководители през 2006 г., когато заедно със Сърбия подкрепиха в Съвета на Европа регистрацията на антибългарската партия ОМО „Илинден”, базираща своята дейност на главната цел - унищожаването на българите не само във Вардарска Македония, но и в Пиринския край. Това те извършиха не от невежество, защото науката, и руската и световната, а даже сръбската и гръцката отдавна са доказали, че такова двуного млекопитаещо животно „етнически македонец” няма нийде по света, даже и в Московския зоопарк, че такова полезно изкопаемо още не е открито никъде по света, дори и в прочутите Уралски планини. Те дадоха своята подкрепа само защото следват целенасочено своята просръбска политика за денационализация на македонските българи в полза на Сърбия.

Тогава защо Русия така ревностно и последователно подкрепя унищожението на българския народ в Македония? Отговорът, към който ни насочват историческите факти и сегашната обществено-политическа действителност, е страшен - защото руските държавници неистово мразят българския народ и търсят най-различни начини за дебългаризацията му в посока сърбизация и работят умишлено в изгода на традиционните си съюзници Сърбия и Гърция. Явно в руската външна политика продължават да са приоритетни древните гръко-византийски интереси на „Третия Рим”, наследника на Древна Византия, т.е. българи да няма на Балканите. Затова е и руската подкрепа за ОМО „Илинден” - сиреч, за унищожението на нас, българите от Пиринския край. И точно руската подкрепа е главният коз на Сърбия и на нейните слуги в Македония. Оттук идва „лъвският” кураж на скопските управници да се държат така нагло и арогантно и да продължават терора и геноцида над българите в Македония.

Съобразяването с Русия и нейните древни гръко-византийски геополитически интереси на Балканите обяснява:
1. Защо Франция потули случая с убийството на македонския президент Борис Трайковски и покри показанията на черната кутия от самолета?
2. Защо Холандия, Дания, Швеция, Финландия, Норвегия, Швейцария и Турция подкрепят геноцида срещу българите, чрез неграмотната си, арогантна и престъпна подкрепа за ОМО „Илинден” в Съвета на Европа?
3. Защо Европейският съюз мълчи за унищожението на българите в Македония, въпреки наличието на толкова много посланици и журналисти, следящи за човешките права?
4. Защо САЩ и другите велики сили пасуват за геноцида над българите в Македония, въпреки че прекрасно знаят истината за македонските българи?
5. Защо Германия мълчи сега за българските ужаси в Македония, тази Германия, на която винаги сме били верни съюзници, особено по време на двете световни войни и която никога не сме предавали и в най-тежките за нас и за нея моменти?
6. Защо в периода на демокрацията всички наши държавни ръководители и политически лидери мълчат позорно относно геноцида над българите в Македония и не правят нищо за неговото премахване?
7. Защо повечето европейски и световни учени не смеят да кажат истината за унищожението на македонските българи, независимо от милиардите документи, доказващи това?
8. Защо мълчат и евреите, въпреки нашето толерантно отношение към тях и спасяването на българските евреи от нашия народ от хитлеристките лагери на смъртта?
9. Защо мълчат представителите на различните религии, въпреки абсолютното богохулство на македонизма и въпреки че всички те разполагат с предостатъчно доказателства за геноцида над македонските българи?
10. Защо всички православни църкви, особено Руската и Българската, мълчат виновно и позорно относно геноцида и сърбизацията на българите в Македония в пълно противоречие с каноните на православната вяра?
11. Защо мълчат повечето журналисти от Изтока и Запада и всички правозащитни организации, които за едно убито куче вдигат вой до небесата, а за унищожаването на цял един народ мълчат като риби?
12. Защо мълчи корумпираната и лакейска организация „Репортери без граници”, която стигна до абсурда да класира свободата на медиите в БЮР Македония на по-предно място, отколкото тази в България?
13. Защо мълчи като прегрешила ученичка световната организация ЮНЕСКО относно рушенето, разпиляването и фалшифицирането на културно-историческото наследство на българите в Македония дори и сега, когато се управлява от „българката” Ирина Бокова?
14. Защо световните вестници за едни голи цици и за креватните подвизи на някои личности ежедневно отделят по цели страници, а за унищожаването на 1 200 000 българи в концлагера Македония не пишат нито ред?
15. Защо личности като прочутата Бриджит Бардо са се отдали в защита на мечките у нас, а за ликвидацията на българите в Македония не смеят да кажат поне една дума, сиреч македонските българи са по-маловажни от мечките и буболечките?

Истината е жестока и страшна! Любимата ни Русия (бленуваният и легендарен Дядо Иван/ в стремежа си да опази и засили на всяка цена най-верния си съюзник и приятел на Балканите - Сърбия, я подкрепя безрезервно в геноцида й срещу българите, защото чрез денационализацията на българите в Македония и сърбизирането им се увеличава мощта на белградския тиранин. Тази абсолютно безрезервна подкрепа на Русия към Сърбия е добре известна на всички държави и техните ръководители, на всички организации, на всички религии и на всички медии по света. Те прекрасно знаят, че на Балканите Русия поставя над всичко Сърбия, че Русия не се интересува от геноцида над 1 200 000 българи, особено когато този геноцид засилва позициите на сръбската държава. А всички държави, църкви и институции имат трайни икономически и политически интереси с Русия, които не искат по никакъв начин да бъдат нарушени. И цената на опазването на тези интереси е мълчанието относно геноцида над българите в Македония, извършван от най-верния съюзник на Русия - Сърбия. Всички те знаят, че независимо от хилядите паметници, издигнати по цяла България в памет и прослава на Русия, на нейни политици и военни дейци, тя няма да промени негативното си отношение към македонските българи. Те просто трябва да станат сърби, защото така иска Русия, защото такива са на Балканите нейните вековни гръко-византийски интереси на „Третия Рим”.
Затова, колкото и да е страшна истината, каквито и да са последиците от оповестяването й, в интерес на оцеляването на българската нация трябва да кажем на висок глас, че куражът на скопските диваци и варвари да унищожават всичко българско произтича от безрезервната всеобхватна помощ, която са получавали и която и сега получават от Русия. Че Русия е тази, която ги окуражава в провеждането на геноцида и терора над македонските българи. Че Русия е тази, от която черпят сили и кураж сърбоманинът Никола Груевски и неговите престъпни съучастници, за да протакат чрез най-различни абсурдни доводи преговорите за влизане в Европейския съюз и НАТО. Че Русия е тази, която не желае в никакъв случай в Македония да има българи, и затова помага за тяхното окончателно ликвидиране. Че от Русия идва куражът на антибългарската мародерска партия ОМО „Илинден” с нейното абсурдно искане за премахване на „българската окупация” на Пиринския край, който да бъде присъединен към Вардарска Македония, т.е. към Сърбия. Че за Русия е най-важно и стратегически изгодно Сърбия да има обща граница с Гърция, дори и с цената на унищожаването на всичко българско във Вардарска и Пиринска Македония.