Защо ЦСКА трябва да последва примера на Реал Мадрид

Публиката на "Сантяго Бернабеу" дълго ще помни вечерта на 7 май. Милиони зрители по цял свят видяха заслужения и убедителен триумф на шампионите на Испания над каталунците от Барселона. Играчите на Бернд Шустер или както още го наричат Русия ангел, демонстрираха не само шампионско самочувствие, но и показаха тотален професионализъм, надигравайки по всички показатели футболистите на Франк Рийкард. Победата с 4:1 е показателна, защото Раул и неговите колеги нито за момент не се отпуснаха и не подходиха към срещата лековато или разсеяни от шумните и дълги тържества на площад Сибелес в неделя през нощта. Напротив, те излязоха уверени и надъхани, така, както подхожда на Белия балет. Мнозина специалисти са на

мнение, че трябваше да има пълен разгром и още голове във вратата на Валдес, но и тези са достатъчни. Кое обаче е общото между ЦСКА и Реал Мадрид освен, че и двата велики клуба спечелиха своята 31- ва шампионска титла? И двата клуба често са набеждавани, че са били твърде близки до властта. В Испания се правят внушения за ролята на диктатора Франко в успехите на Реал, има инсинуации за близостта на клуба от Мадрид до кралската фамилия, понеже често крал Хуан Карлос или принц Фелипе могат да бъдат видяни във ложата на великолепния стадион в столицата. И по- малко внимание се обръща на факта, че премиерът Сапатеро е фен на Барселона. У нас какво ли не се е изговорило, че ЦСКА е бил толериран преди 1989 година, как покойния министър на отбраната генерал Добри Джуров и бившето партийно величие на БКП Милко Балев помагали на ЦСКА за сметка на "Левски". Но нито Франко, нито Джуров са били на терена през 50- те и 60- те години на миналия век, когато Реал и ЦСКА написаха най- славните си страници в своята история. Хубаво е в дни като днешните да се напомни на журналистите от каталунската преса, че не Франко, а Пушкаш и Ди Стефано бяха в основата на пълната хегемония тогава на Реал Мадрид в Европа. Както е хубаво, тук и сега, да се припомни на множеството журналисти у нас, симпатизиращи на "Левски", факт, в който няма нищо лошо, че големите успехи на ЦСКА дойдоха заради Иван Колев, Георги Найденов, Димитър Якимов, Паро Никодимов, Никола Цанев, Димитър Пенев, а не заради другарите от Политбюро. Както в България, така и в Испания пък, общото между "Левски" и Барселона е внушението, че имали повече публика. Недоказуем факт, тъй като никой не може да го обоснове чисто статистически. В България често се говори за "отбора на народа". Но онези, които го говорят и пишат, следва малко да се понапънат и да разберат, че червените привърженици също са от този народ и никой няма право да си присвоява подобни квалификации, защото е нелепо, както е нелепо и името на клуба, играещ на стадион "Георги Аспарухов". Все едно в Парма да си кръстят футболния отбор Джузепе Верди или си представете английски отбор с име "Шекспир" или немски "Конрад Аденауер". Но това е друга тема. Какво е общото между ЦСКА и Барселона освен Христо Стоичков? Почти нищо. А какво е общото между "Левски" и Реал освен жалките опити за нещо като "побратимяване", дело на столичния кмет Бойко Борисов. Със сигурност обаче Рамон Калдерон или който и да е следващ президент на Реал няма да развърже кесията  за играч на "Левски", а е по- вероятно още през лятото там да отиде футболист, който е започнал своята кариера в големия футбол точно от ЦСКА - Митко Бербатов. Както Барселона няма да успее да спечели повече титли в Испания и на Стария континент от Реал, така и тук "Левски" да не кажем никога, но ако сме реалисти това е точната дума, няма да  може да запише два полуфинала в Шампионската лига. Ето защо Стойчо Младенов и неговите футболисти трябва да се поучат от колегите си от Мадрид и в събота 10 май да победят убедително "Левски", а не да излязат разконцентрирани и разкиснати от  тържествата за 60 годишнината на  ЦСКА. Защото представете си как ще живне Тодор Батков, ако "Левски" извърти равен или пък победи. Ще размърда мустаците и ще изръси поредния си бисер. ЦСКА трябва да нокаутира "Левски" и по този начин на някои да им се напомни поговорката - "Всяка жаба да си знае гьола".

Александър Иванов