Застрашен ли е светският характер на турската държава?

Владимир Шопов, https://vshopov.blog.bg

Отминалите парламентарни избори в Турция са последният знак за окончателното утвърждаване на една нова модерност в страната. Тя не е почти вековната светска модерност, организирана около идеите на Кемал Ататюрк, социално поддържана от отгледаните градски елити и институционално крепена от мощната турска армия. На сцената има една нова модерност, представлявана от Партията на справедливостта и развитието (ПСР), близка и обвързана с ислямистките норми и бизнес, базирана в провинциите и в бедните квартали на непрестанно нарастващите мегаполиси. Мощното изборно предимство на ПСР принуди и Европа, ако не окончателно да я легитимира, поне да й даде шанс да направи опит да интегрира по-пълно традиционалистката част на Турция.

Идните месеци ще преминат под знака на сблъсъка на две интерпретации за смисъла и бъдещето на тези изборни резултати. Едната е тезата за дълбоките, добре прикривани корени на ПСР в политическия ислям и бавното проникване на неговите норми в публичния живот. Това е тезата за ислямската заплаха, която с нарастващата демократизация на Турция все по-трудно ще може да бъде контролирана от институции като армията и съда. Втората теза е за управлението на ПСР като за единствено възможния опит за приобщаване на все още пребиваващите в миналото части от турското общество. Според тази интерпретация, именно партия с ислямистки корени може най-добре да ускори икономическата и социална модернизация на страната, без това да доведе до изолирането на тези прослойки. В крайна сметка, някакъв отговор ще получим след поне година-две и този отговор ще зависи от няколко неща. Първото е свързано с начина на боравене с политическата демокрация, която сега сработи за Ердоган и компания. Истинският тест тук ще бъде степента, в която те ще уважават останалите участници в политическия процес, позициите на армията и съдилищата и доколко ще се опитат да наложат по-радикални политически идеи. Втори тест ще бъде желанието им за сътрудничество с немалкото независими депутати от кюрдски произход, които за първи път попадат в турския парламент след изхвърлянето на последните кюрдски депутати в средата на 90-те години. Трети много важен тест ще бъде скоростта и начинът на водене на преговорите с ЕС на фона на нарастващия вече добре документиран скептицизъм сред турското общество.

В бързината всички аспекти на тези избори да се интерпретират през културна и религиозна принадлежност, на заден план остават някои чисто политически аргументи, с които ПСР успя да осигури своята убедителна победа. Удържането и ускоряването на икономическата стабилност няма как да бъде подмината и със сигурност е накарала много хора да гласуват за Ердоган без да споделят неговата ислямистка политическа история. Усилията за създаване на по-добра бизнес среда също са докарали на партията немалко гласове, както и доста сериозната външна подкрепа на бизнес средите. Много турски коментатори изтъкнаха и една чисто политическа причина за изборния успех на Ердоган, а именно, изключително системната партийна работа на местно ниво през последните години – постоянни срещи с избирателите, обучения на местни лидери, подписки по актуални въпроси и т.н. В този смисъл, големият вот за ПСР е не просто някакво потвърждение на религиозна и културна принадлежност, но и следствие от високомерието на уседналия светски елит, който възприема своята доминираща роля в турското общество като предпоставена и неподлежаща на промяна.

Въпреки немалкото възможности за позитивни сценарии, остават и доста неясноти и проблеми. Първият е свързан с предстоящата сериозна промяна в самата политическа система на страната. Очакваната победа на Реджеп Ердоган и неговата партия на предстоящия през ноември референдум ще означава, че оттук нататък изборът на президент на страната ще става директно, чрез преки избори, а не както досега по тежките парламентарни процедури. По този начин и при сегашното голямо мнозинство, ПСР с лекота ще овладее този твърде важен за страната пост, като заобиколи сложната процедура на квалифицираните мнозинства. Така тя ще получи точно тези неща, които си поиска по време на кризата от месец май. По-притесняваща е нейната активност на местно ниво. Партията е изключително активна по места и на ниво местно управление. От тази гледна точка, заплахите за светската система е по-вероятно да започнат да идват от промени в обществения живот отдолу. Вече има немалко данни за полова сегрегация на публични места, стриктни ограничения за продажбите на алкохол и други.

Българският интерес в подобни ситуации се търси през чисто външнополитическите поведения и позиции на отделните партии. В настоящата ситуация, важното за България произтича от това, че в Турция има променен социален, а вече и политически баланс. В страната има вече ясно оформени прослойки, вкоренени в културната и политическа среда на исляма, които рано или късно щяха да получат статут, отговарящ на тяхната важност. Българският и европейски интерес е опитът за тяхното включване в някакъв приемлив вариант на плуралистична, неекспанзивна и като цяло светска политическа и икономическа среда, да приключи успешно. Ясно е, че подобен модел няма да бъде модел за европейските държави, но може да стане такъв за тези от нашите близки и по-далечни съседи, които имат да съвместяват ислям, демокрация и модернизация.