Бежанец: Минаретата ще са повече от църквите в Европа след 5 г.!

Вие, либийците, трябва да се срамувате от това, че излъгахте нашите очаквания. Съжалявам, и аз бях глупак. Имаше еуфория, когато свалиха Кадафи. Моят син се възхищаваше от революцията, но загина", разказва Ахмад.

"Имам две дъщери. Избягахме в Египет почти веднага, когато започна хаосът, изоставяйки гроба на сина ми. Аз съм лекар, но не си намерих работа на моето ниво в Египет. Навсякъде има конкуренция. Не обичат чужденците. Не искам да ви преразказвам скучната история на моите скитания. В Европа се надявам да ми признаят дипломата. Английският ми е добър. Може би ще имам късмет", продължава мъжът.

"Нямам претенции към сърбите. Засега – продължава мъжът. - Но Гърция, Унгария, Словакия, Хърватия са членки на НАТО. Да, те не бомбардираха моята страна, но не плащат ли вноски във военния бюджет на НАТО? Не изпращат ли свои войници в Афганистан и Ирак? Те няма да могат да избегнат наказанието. НАТО потопи в кръв целия Близък изток и сега слаба Европа, предала властта над себе си на американския Сатана, ще бъде унищожена. Нашите жени ще раждат деца. След пет години Европа напълно ще се промени. Аз не се радвам на това. Уважавам великата европейска култура и не искам вместо църкви тук да има минарета. Но така ще бъде. Това е възмездие", заявява Ахмад.

Журналистката разказва и за срещата си в Белград с Халид от Дамаск, на 21 години. „Аз съм истински сириец – с гордост казва той. - Не като тези тук“. Той с презрителен жест сочи хората на площада. „Те всички лъжат, че са от Сирия. Просто Сирия в момента е нещо модерно. Пишат във всички вестници. Никого не интересуват бежанците от Ирак, Афганистан, Либия, Тунис. Дори афганистанците казват, че са сирийци“.

Халид и приятелите му са избягали от Сирия, за да не ги вземат в армията. "Защо да воювам за Асад? По-добре да отида в Германия", обяснява той.

Запитан защо не е поискал убежище в Гърция, Македония, Сърбия той презрително сбръчва нос и казва: „Това са бедни страни. Аз дори не знаех, че Европа е толкова бедна. Преди войната ние в Сирия живеехме много богато. Само за пътя до Белград съм платил 3 000 долара. А до Германия ще трябва да дам още 1 500. Имам пари. Мога да платя за петзвезден хотел в Белград, но не ме пускат там, защото местните власти ни дават само 72 часа за пребиваване в страната. Моята регистрация приключи днес. Дори тук, в парка, плащам за душ и тоалетна. Затова пък после в Германия всичко ще бъде безплатно: образование, помощи, жилище за имигрантите. Там е хубаво. Искам да уча икономика. Когато се устроя, цялото ми семейство ще дойде при мен: двамата ми братя, баща ми, майка ми, баба ми и трите ми сестри“, казва младият мъж.