Сканадал в годишнината от убийството на Зоран Джинджич

Радикалите в Сърбия вчера отбелязаха годишнина от смърта на Слободан Милошевич. Министъра на вътрешните работи Небойша Стефанович е потвърдил, че полицията ще осигури охрана на гроба на Джинджич и всеки, който се осмели да извърши някакво отвратително деяние, като оскверняване на гроба ще бъде арестуван в съответствие със закона, съобщава сръбският "Блиц".

Джинджич беше лидер на създадената през 1989 г. Демократическата партия. Той се впуска в политиката още в своята младост, като оглави народения бунт, който през октомври 2000 г. доведе до отстраняването от власт на покойния президент на Сърбия - всемогъщия Слободан Милошевич.

Убийстовото на Джинджич бе извършено през деня от снайперист пред сградата на правителството, две години след встъпването му в длъжност. Тогава Джинджич бе на 50 години.

Заради болезнените реформи, които той трябваше да приложи, и по-специално заради решението си да арестува и предаде Милошевич на Международния трибунал през 2001 г, бившият премиер не беше много популярен по време на своя мандат. Убийството му остави дълбок отпечатък в съзнанието на обществото и стотици хиляди граждани присъстваха на погребението му. Оттогава репутацията му само расте.

Голяма част от сърбите продължават да вярват,че атентатът, отнел живота му, значително е забавил модернизацията на страната и придвижването й към членство в ЕС.

Прекият извършител на убийството Звездан Йованович бе осъден на 40 години затвор през 2004 г. Върховният съд в Белград потвърди присъдата през декември 2008 г.

Атентатът бе организиран от група полицаи от специалните части, свързана с организираната престъпност.Целта им бе да спрат прилагането на амбициозната му програма за реформи, целящи сближаване с Европа. Тогава Сърбия бе изолирана от международната сцена заради ролята й в кървавите войни, разкъсали бивша Югославия през 90-те години на миналия век.

Правителство на Зоран Джинджич се сблъска с два основни проблема. Първият беше сътрудничеството с Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия. Вторият - проблемът за сръбска провинция с преобладавщо албанско население Косово. Провинцията тогава се стремеше към независимост. Оттогава Сърбия изпълни задълженията си към Международния трибунал, като последният от обвинените от международното правосъдие бе предаден на трибунала през 2011 г. Но тя все още е изправена пред трудния проблем за Косово, провъзгласило едностранно незвисимост през 2008 г., която Белград отказва да признае.