Е. Славкова за Фрог: Тръмп ще реши съдбата на кюрдите в Турция

Кюрдите етнически и по кръв нямат нищо общо с турците, по-скоро те са родствени на нас, българите. Те са древен арийски народ, който е имал обща държава – Мидийското царство – 10-и до 7-и век преди новата ера. По-нататък то е раздробено и кюрдите продължават да съществуват на териториите на различни империи във вид на княжества, обяснява Славкова.

Кюрдите запазват своето национално самосъзнание и идентичност векове наред поради един основен факт – те купуват от завоевателя мира си в замяна на данъци и в замяна на правото да се самоуправляват по свои правила. Векове наред това е устройвало имперските сили. През 19 –ти век османо-турската империя в периода на крайното си загниване се стреми и успява да ликвидира независимите кюрдски княжества, последното от които, Ботан, води много десетилетия война с централната османска власт.

През 1919 г. Ататюрк и младотурското движение организират националноосвободителната война срещу окупиралите Мала Азия Западни сили и Гърция. През 1919 г. на конгреса на кемалистките  Национални сили в Ерзерум, Източна Турция, основен и най-многоброен участник са кюрдските шейхове. На него националноосвободителните сили в лицето на Ататюрк обещават политическа автономия на шейховете. Кюрдските племена имат изключително голяма роля за победата в националноосвободителната война. Тези обещания обааче са дадени, но дори не са започнали да се изпълняват. Поради това през 1925 г. кюрдите вдигат голямо въстание – въстанието на Шейх Саид, с искане да се осъществят обещаните права. Въстанието е удавено в кръв и ръководителите му са избесени, а за пред света то е обявено за въстание срещу прогресивната кемалистка власт. Този факт се криеше до 80-те години на 20-и век.

След това до началото на Втората световна война кюрдите вдигат още 3 големи въстания, които също са удавени в кръв. През 1937 г. алианите кюрди в Дерсим, Източна Турция, вдигат голямо въстание, което е много жестоко потушено. В неговото разгромяване участва една от осиновените дъщери на Ататюрк. Тя е била пилот и лично е обстрелвала от самолет кюрдските села. 

Кюрдската борба в Турция е част от общото кюрдско антиколониално противопоставяне срещу преките им колонизатори и Западните сили, които ги поставят в положение на подколония след Първата световна война. Създават се общи нелегални организации като Кюрдската демократична партия, която бяга от страните, в които е жестоко преследвана, и се активизира сред кюрдите в съответната държава, където може да действа. През 70-те години тя роди свои партии в Турция – една от които е ПКК. Под нейно влияние се възкреси въоръжената кюрдска съпротива в тази страна.