Николай Милчев: Луна президент - не шоу, а „Месечина, месечина, йоо-ой, йоо-ой“

Сещате ли се къде на панаирите се събира най-много народ и къде на народа му е най-хубаво? В бирариите, разбира се. Там, където пее певица на живо и там, където екзалтирани присъстващи пият вино и ракия от обувката на певицата. Там е душата на панаира.

Бирарията с нейния театър сега се повтаря. И всички, които се правят на много учени и знаещи, на много интелектуални и много гяволи в изборите, ще останат изненадани. Луна най-вероятно няма да получи много гласове, но за нея в сърцата и в стомасите си ще са гласували хиляди и хиляди. За Луна ще гласуват тези, за които бирата и кебапчетата са смисъл, цел и упование.

Не упреквам никого, нито се правя на кой знае какво. Такива са годините – заплашителни и притеснителни, със заключвания и отпускания, и човек какво да прави – току се хване за кебапчето и бирата, ако може. Да се чудиш ден ли е, нощ ли е, ама май повече е нощ. И на фона на тази проточила се нощ защо Луна да не е утешение?

Все слушам напоследък, че ако се изправели един срещу друг господата Радев и Борисов, това щяло да е сблъсък между титани. Айде по-полека. Да виждате в тези двама мъже герои от гръцката митология? Аз лично – не съвсем. Дори генералските им пагони трудно ще ги качат на Олимп. Но някак си е по-друго, като кажеш: „Сблъсък на титаните“.

В появата на Луна обаче виждам звучен шамар по лицата на вманиачени и порозовели от уиски и философстване вечни хрантутници с папионки и претенции. И с несменяеми чиновнически постове.

В лицето на Луна виждам фазите на Луната и всичко, което предизвикват тези фази.

А и може ли да забрави човек оная песен на Оркестъра за сватби и погребения на Горан Брегович: „Месечина, месечина, йоо-ой, йоо-ой“?

Николай Милчев